Етрополски манастир

Надпис над входа от вътрешната страна на черквата ни информира за дарителите и за художниците. Благодарност изпитвам към всички, защото свършеното е чудесно. Огромната, в сравнение с повечето свои  посестрими, черква  е изписана в топли пастелни тонове. От тях струи и високо майсторство и човешка любов. Стенописите са безчет,  разнообразието от библейски сцени, образи на светци и художествени орнаменти е впечатляващо – ако човек иска да учи православие от тях, може, но ще му трябват много дни.

От текста разбирам,че отец Емил е игумен. Отецът живее тук със семейството си, той принадлежи  към бялото духовенство. Не знаех, че свещеник, а не монах, може да бъде игумен. В ляво на вратата бяха поставени негови визитки с телефон. Жената на свещите каза,че може да му се звънне. Например, за да се пита дали има свободни места в хотелската част. Такъв лесен достъп до игумен не бях срещал.

Черквата е трикорабна, а в две конхи, на северната и на южната стена, са оформени два параклиса –  "Св. Йоан Кръстител" и "Св. Св. Козма и Дамян". На кои точно Козма и Дамян от двете свети двойки лекари безсребърници, не попитах.

…Тази черква е от 1858 г. Старата черква е по-стара със 700 години – в развалините й  е намерена плоча, от която се разбира, че е строена през 1158.  В манастира е запазен интересен документ, според който през 1832 г. заместник-кадията на Етрополе  Мехмед Вехби иска разрешение за ремонт на черквата. Резолюцията съдържа следните указания: „ … Според свещения шериат [при ремонта] на спомената църква [не трябва да се превишават размерите й] дори с едно зрънце повече от оригиналния строеж… .”""  Запазен е и документът, който разрешава построяването на днешния храм "Света Троица". Това е ферман на султан Абдул Меджид (1839 – 1861) от юни 1857 г.. Брациговски майстори изработват макет на новия храм от 7 оки чист пчелен восък. Пръв щедър дарител бил игуменът на манастира Викентий, който дал всичките си спестявания от 16 000 гроша. Етрополци събрали и дарили за строежа на новата църква 50 000 гроша. Много ли са, малко ли са тези пари? Непосредствено преди Освобождението за стойността на една фабрика (захарна) е записано 200 хиляди гроша. Цената на един мост обаче, била 700 хиляди. През 1880 г. един съдия в България е получавал около 1500 гроша, а един  бял хляб първо качество се продавал за 2 гроша. Ако стойността на гроша обаче се изчислява през цената на златото тогава и сега, можем да стигнем до извода, че 1 грош е 2 евро. Така, че преценката колко е струвала черквата, не е лесна…

В черквата звучи тихо и напевно православно песнопение. По случайност бяхме дошли точно на празника на манастира "Света Троица".

…Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Чества се винаги в неделя, петдесет дни след Възкресение. Събрани за молитва в Йерусалим на петдесетия  ден от Възкресението изведнъж над апостолите  се спуска Светият Дух във вид на огнени езици, които се разделят и застават по един над главата на всеки от тях. Така Христовите ученици получили от Светия Дух  дарове – да говорят и проповядват Словото Божие сред различни народи и на различни езици. Този ден се смята за рождения ден на Християнската  църква. На този ден апостолите познават Бога в неговата пълнота, в неговите три неразделни и равностойни ипостаси. Събитието се случва в Сионската горница. Това е двуетажна сграда в Йерусалим, в която се е състояла и Тайната вечеря. Днес е католическа собственост – властите в Йерусалим са разменили сградата … която е била синагога…

По средата на черквата  маса с бяла покривка беше затрупана от  клонки с листа. Възрастна жена с едната ръка подбираше клонки и ги подреждаше в другата. Огледах се, в черквата имаше много малко хора. Погледнах жената – спокойна, с плавни движения, омиротворена. До нея кротко стоеше момиченце – вероятно внуче. Дали щеше да се получи разговор?

   ‒ Извинете, тези листа са тук специално за празника, нали?

   ‒ Да, господине. Това са орехови листа.

   ‒ Както на Цветница, тогава обаче са върбови…

   ‒ На Петдесетница са орехови. В някои краища слагат и липови.

   ‒ Сигурно ги взимаме за здраве…

   ‒ Да, и според обичая ги носите в къщи, слагате ги до домашната икона и ги държите цяла година.

… Има поверие, че Бог пуска душите на умрелите на Великден и ги прибира на Спасовден и на Петдесетница. Жените носят в черквата орехови клони и листа, постилат ги на пода и коленичат на тях. Според поверието точно на този празник имат шанс да чуят гласовете на свои починали близки. Падането на колене е типично за Петдесетница и в още един момент. В края на вечерната служба отецът коленичи пред царските двери на олтара с лице към богомолците и чете молитви. Тези молитви се наричат "коленопреклонни" и са въведени от Василий Велики (300 - 379)…

   ‒ Наистина ли цяла година държим в къщи взетите днес орехови листа? – попитах, защото исках разговорът да продължи.

   ‒ Да, част от тях можете да сложите между дрехи, пазят от молци. Имате ли овце?

Бабата май имаше чувство за хумор. Реших да отговоря по същия начин:

   ‒ Силно намаляха…

   ‒ Нищо, на останалите стривайте изсъхналата орехова шума и я смесвайте с храната – за здраве и против уроки!

   ‒ Благодаря !

   ‒ Чакайте, има и още! Ако някой се разболее, палите орехова шума и прикадявате!

   ‒ Пак благодаря! - – усмихнах се и се отдръпнах от масата с няколко клонки в ръка.

Отидох на щанда за свещи и иконки.

   ‒ Извинете, продавате ли диск с музика, която слушаме в момента?

   ‒ Не, от интернет е.

   ‒  Жалко. А книга за манастира имате ли?

   ‒ Не, за съжаление!

   ‒  Още веднъж жалко…

   ‒ Искате ли за компенсация да ви разкажа малко за манастира? – жената се усмихна любезно и ме погледна въпросително. Разбира се, че приех с благодарност.

… Легендата разказва, че тук наблизо в пещера – килия е живял самият свети Иван Рилски. Близостта на населено място обаче го накарала да напусне и да се засели  далеч в Рилската пустош. Жителите на Етрополе решили, че на това свято място трябва да се издигне света обител. Помолили монаси да изберат точното място. Монасите  обиколили височините в местността Суха Равен. Те спрели за известно време при един водопад и там кацнала врана, откъдето идва името на този водопад – „Враната вода”. Враната литнала, а монасите тръгнали след нея и спрели на мястото, където кацнала враната – на бигоровата скала в близост до водопада „Варовитец”. За тях това било знак, че това е мястото, където трябва да се установят…

Голям затревен двор, ограден с едноетажни и двуетажни сгради. Хотелските части са две. Едната нова – нощувката в нея е 20 лева, другата – стара, с нощувка от 15 лева. Сградите са построени в типичен манастирски стил – с огромни веранди с дървени перила. В новата част верандите от двата етажа са свързани с дървена стълба.

Два вида детски люлки и деца, които играят в кръг на волейбол. По средата на двора на пейка е поставен бидон със светена вода. Под огромен навес в дъното на двора хора са се наредили на опашка за курбан.Всеки държи в ръцете си някакъв съд.

Излизаме от източната част на манастирския двор през малка вратичка. От нея се тръгва към известния местен водопад "Варовитец". Малко след вратичката започва стръмен склон, по който е направена пътека - стълба от сковани дървени колове. За стъпала служат живи корени, които необичайно и живописно влизат и излизат от земята. Млади момичета и момчета слизат и се качват по "стълбата". Скални ниши до водната пелена на водопада напомнят, че в този край в скална пещера е живял свети Иван Рилски.

Близо до оградата на манастира са разположени много стари стопански сгради. Явно бивши. Долната част на сградите – суха зидария от редени камъни, а горната – сковани една за друга  много стари талпи, които всеки момент могат да се срутят. Стадо кози минава и върви на някъде, вероятно тук има и действащи стопански постройки.

В едноетажна сграда близо до входа на манастира е било скривалището на Левски. Четвъртита дупка в миндера води погледа към подземно помещение. Тук, в манастира, Апостолът е основал Етрополския революционен комитет.

Тръгваме си с мисълта, че ако дойдем отново тук, непременно ще останем за нощуване. Хората, насядали по тревата на двора; децата, играещи с топка и опашката пред казаните с курбан съчетават светското и религиозното по един твърде приятен начин.