Буховски манастир „Света Мария Магдалина“

 Има манастири, в които човек се среща не с религията и не с борбата за духовно оцеляване на българския народ, а просто с историята – древна и спокойна. Те повече приличат на музеи, отколкото на свети обители.

Имах все пак някаква надежда, преди да тръгнем, че манастирът ще е отворен – в някои от справките бе отбелязано, че на големи християнски празници има служба. Денят беше такъв – Архангелова задушница. Нямахме късмет.

… Легендата разказва, че пророчески сън на жена от Бухово е накарал селяните да разкопаят хълм в м. Цъклото, където откриват основите на голяма черква.

На това свято място през 16 век построяват манастир. По-късно, както често се случва на български манастири,  е бил ограбен и опожарен от кърджалийски банди. Манастирът е възстановен през 1881 г. Любопитен исторически факт е престоят тук на княз Александър Батенберг.  След като го детронират през 1886 г., князът е доведен в манастира, в който приспива две нощи…

… Проучванията показват, че на това място през 4-и век е била построена базилика. Според преданието тук е отсядала св. Елена, майката на император Константин Велики на път за антична Сердика. Св. Елена била болна, пила вода от близко аязмо, излекувала се е и е наредила на това място да се построи храм в чест на Св четиридесет мъченици. Базиликата просъществувала  до края на 6 век. Стените на храма се рушели постепенно чак до началото на 13 век.

През 1915 – 1925 г. проф. Петър Мутафчиев пръв прави археологическо описание на базиликата и заснема първия  план на останките. Първото същинско археологическо проучване се прави през 1931/31 г. от проф. Вера Иванова – Мавродинова.

Базиликата е трикорабна. Страничните кораби са били отделени от централния посредством аркада от зидани правоъгълни стълбове. Днес разположението на част от стълбовете е очертано върху терена с габионни конструкции и с маркиращи камъни върху оригиналните останки.

До нас са достигнали само основите на базиликата. Те са цялостно проучени, защитени и повторно засипани. Оригинални части от зидовете са оставени да се виждат на няколко важни места. Целият план на базиликата може да се види очертан на терена с каменни ивици.

Раннохристиянският храм е бил със значителни размери – приблизително 41 м дължина и 17 м широчина.

В югоизточния ъгъл на базиликата е построено помещение, служило за гроб. Откритата по погребания мъж монета е на Констанций Гал (351 - 354). Това ни насочва към времето на изграждане на храма.

В некропола са погребани мъже, жени и деца, хора на различна възраст и с различен социален статус. Гробове изпълвали не само вътрешността  на централната зала, но се разполагали и около постройката.

За намерените скелети има и друга хипотеза. През 1942 г. от очертанията на манастира са изровени около два камиона човешки кости. Някои изследователи предполагат, че това са хора, избити по време на кърджалийските нашествия през 18-ти век;

пПрез 1966 г. манастирът е обявен е за „Архитектурен паметник от местно значение“ Храмовият празник е 22 юли. Това е денят на света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина.

Две думи и за селището, чието име носи манастира – Бухово.

Името на града има турски произход. „Бухава“ означава „чист въздух“.

В късния неолит селището се е казвало Урсул. По време на римската инвазия през 29 г. селището е населявано от серди. През 6 и 7 век тук се заселват южни славяни. Територията на Бухово е приобщена към България през 809 г. от хан Крум…