Безброй са техниките за медитация, практикувани в източната мисъл през хилядолетията. Една от най-древните и популярни е първата, описана от Шива, във Виджняна Бхайрава Тантра, кашмирски тантрически текст от XI век. Тя звучи така:
„Когато дъхът е навлязъл и е
спрял преди да излезе, или когато е излязъл и не е започнал да влиза – тогава
се разкрива същината.“
В съвременните обяснения тази
техника се предава по-просто:
„Когато вдишването завърши и
издишването още не е започнало – усети паузата. Когато издишването завърши и
ново вдишване още не е започнало – усети паузата.“
Тази „пауза“ е толкова кратка, че
изглежда като светкавица – проблясък в мрака на непрекъснатото движение. Източните
мистици я наричат врата към Свръхсъзнанието. Абхинавагупта (1), в коментара си
към втората сутра на Виджняна Бхайрава Тантра пише:
„В междината (sandhi) потокът на мисълта се
прекъсва, както светкавица разсича нощта. В този миг се разкрива собствената
светлина на съзнанието (prakāśa-svarūpa). Който пребивава в тази пролука, той
съзерцава света такъв, какъвто е – трепкащ, мимолетен, сияещ.“
Нисаргадатта Махарадж (2) казва
същото по свой начин:
„Истината не се постига
постепенно. Тя идва внезапно, като светкавица. В един миг виждаш цялото.“
И Ошо (3) - той говори за преживяването
на „мигове на съзнание“ и ги описва като „светкавици“ на истина.
Ако практикуваш тази техника дори
само две седмици по половин час на ден, ще усетиш промяна. Когато разговаряш
със свой близък и наблюдаваш лицето му, ще видиш много повече нюанси, отколкото
преди. Ще забележиш как за части от секундата се сменят чувства – спокойствие,
радост, тревога, съмнение, ирония, доверие.
Тренирането на съзнанието да
улавя паузата изостря възприятието. Йогите казват, че „виждат десет неща
там, където обикновеният човек вижда едно“. Абхинавагупта обяснява това
знание за „миговете“ (kṣaṇa-jñāna) така:
„Когато дъхът е задържан,
времето се разделя на безброй късове. Йогинът, който е буден в тези паузи,
възприема десет явления там, където обикновеният човек възприема едно.“
За да улови този „миг“,
съзнанието трябва да е абсолютно съсредоточено. В него не трябва да има мисли,
представи или чувства. То трябва да бъде празнота. Само в празнотата
светкавицата се появява.
Натрупаното умение променя и
начина на общуване. Обикновено, когато слушаме Другия, вътре вече формулираме
отговор, подготвяме възражение или оценка. Така губим 9/10 от реалния смисъл на
чутото. Практиката на паузата обаче изгражда нов навик: да не бързаш със
съгласие или несъгласие, а първо да „попиеш“ думите, да ги оставиш да се
отразят в празнотата на съзнанието. Едва тогава идва отговорът – по-дълбок и
точен.
Тази способност да останеш
„празен“ не е само източна идея. В християнската традиция исихастите търсят
същото – мълчаливото съзерцание, при което умът се очиства от мисли, за да се
отвори място за божествената светлина. Св. Григорий Палама (4) пише:
„Божествената светлина не е от
този свят, тя е нетварна. Тя се явява внезапно, като проблясък, и озарява ума,
очистен от мисли.“
И в западните духовни практики
намираме паралели. В масонския Стар и Приет Шотландски Ритуал (5), в степента
„Таен майстор“, се тренира именно това: умението да слушаш спокойно, без
осъждане, да изпразниш съзнанието от собствени позиции, за да почувстваш Другия
в цялост. Това е толерантност, която се гради не върху компромис, а върху чисто
възприятие.
В крайна сметка, независимо дали
говорим за „пауза“, „светкавица“ или „озарение“, става дума за едно и също
преживяване – миг, в който времето спира и съзнанието докосва вечността.
Опитай и ти! Само две седмици по половин час дневно!
(1) Абхинавагупта (ок. 950–1020) е индийски философ, мистик и естетик от Кашмир, водещ представител на школата на кашмирския шиваизъм. В трудове като Tantrāloka и коментара към Виджняна Бхайрава Тантра той развива учението за „светкавицата“ в паузата на съзнанието.
(2) Нисаргадатта Махарадж (1897–1981) е индийски духовен учител от традицията на адвайта веданта, автор на известната книга „Аз съм Това“. Той учи, че истината не се достига постепенно, а се открива внезапно – като светкавицана съзнанието.
(3) Ошо (1931–1990) е индийски мистик и
духовен учител, известен със своите беседи, в които съчетава идеи от източните
и западните традиции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар