Микроскопът на Източния ум – път към фундамента на света

 Човешкият ум винаги се е стремял да открие каква е основата на света — кое е онова дълбоко, фундаментално и единно, което стои зад безкрайното разнообразие на нещата.

В това търсене на вселенския фундамент Западният и Източният ум тръгват в различни посоки.

Западният ум, след като проумява, че философията не е достатъчна, за да се „види“ този фундамент, създава инструменти за проникване в дълбоката структура на битието.

Той създава ускорители на частици. В тях — най-известният е Големият адронен колайдер в CERN — протони или други частици се ускоряват почти до скоростта на светлината и след това се сблъскват. При тези сблъсъци възникват явления, които разкриват вътрешната структура на материята. Това е нещо като космически чук, с който се разбива материята, за да се види от какво е съставена.

Самият сблъсък обаче не е достатъчен. Необходимо е и устройство, което да регистрира резултатите. Затова около точката на сблъсъка се изграждат гигантски детектори. Те измерват траекториите на частиците, енергията им, електричния им заряд и времето на разпад. От милиони регистрирани събития физиците възстановяват какво се е случило в самия сблъсък — нещо като свръхчувствителна фотография на невидими събития.

Накрая, като логика, а не като време на възникване, идва математиката, която позволява да се разбере смисълът на наблюдаваното.

Така Западният ум развива физика, която постепенно се превръща в онтология.

Източният ум тръгва в друга посока. Това е пътят на психология, която се превръща в онтология. Една от най-ярките илюстрации на този път е духовната практика на Кашмирския шиваизъм. 

В своя текст „Виджняна Бхайрава Тантра“ (1), създаден около XI век и запазен до днес като ръководство за духовна практика, тази традиция формулира 112 дхарани — начини за проникване в дълбоките основания на съществуването.

Текстът казва например:

„С върховна преданост се съсредоточи там, където се съединяват двата дъха, и осъзнай Познаващия“ (дхарана 39).

„В точката, когато сънят още не е настъпил, а бодърстването вече изчезва — в тази точка се разкрива истинното битие“ (дхарана 50).

„Щом се появи импулс да направиш нещо — спри“ (дхарана 64).

„Когато йогата присъедини ума си към затихването на звука на която и да е гласна, умът остава без опора и се докосва до вечния Брахман или Върховното съзнание“ (дхарана 68).

„Когато у човек се проявят похот, гняв, алчност, желание, арогантност или ревност и той успее да спре ума, насочвайки го към самото възникване на това състояние, остава само Реалността зад него“ (дхарана 78).

Списъкът може да бъде продължен до 112, но дори една дхарана е достатъчна, за да стане ясна посоката на този път.

В „Виджняна Бхайрава Тантра“ отново и отново се посочват не стабилни състояния, а прагове и преходи: пространството между вдишване и издишване, точката между бодърстване и сън, мигът на възникващ импулс. Там, където за обикновения ум няма нищо — защото „нищото“ е само граница между две ясни състояния — Кашмирският шиваизъм открива тъкмо най-същественото.

Границата по принцип няма собствено съдържание. Тя е отношение — докосване на две реалности, било пространствени, било времеви. Затова и обикновеното съзнание рядко я забелязва. То възприема вдишването и издишването, но не и тяхното съединяване. Улавя мисълта, когато тя вече е оформена, но не и нейното зараждане. Разпознава страха, скръбта или любопитството, но не и онзи първичен, още безименен психичен трепет, в който те тъкмо възникват.

Именно там, според тази традиция, се разкрива най-дълбоката реалност. 

Тук се появява и парадоксът на Кашмирския шиваизъм. Това, което за нетренирания ум е почти нищо, за изостреното съзерцание се оказва врата към Абсолюта. В „Виджняна Бхайрава“ преходът не е празен промеждутък, а място на откровение. Пауза между два дъха, затихване на звук, процеп между две състояния на съзнанието — всичко това може да стане място на явяване на Бхайрава, тоест на самата фундаментална реалност.

Тук тази традиция открива своя същински „психически микроскоп“ — не външен уред, а дисциплинирано, пречистено и концентрирано внимание. С негова помощ започват да се виждат вътрешни микросъбития, които иначе биха останали напълно скрити. И колкото по-фин става този инструмент, толкова по-дълбоко прониква той — не само в психологията, но и в самата онтология.

Защото в Кашмирския шиваизъм най-финото психично наблюдение не води само до по-добро познание за човека; то води към самия строеж на битието.

Западният ум би възразил: „Психическият микроскоп може да разкрие микропсихиката, но няма как да достигне микрофизиката. Той може да покаже фундамента на човешката психика, но не и фундамента на Вселената.“

И може би именно тук се появява неочакваната възможност за среща между двата пътя.

В модерната наука постепенно се появяват идеи, които подсказват, че самият физичен фундамент на света може да бъде по-дълбоко свързан със съзнанието, отколкото дълго време се е предполагало. Антропният принцип например отбелязва, че фундаменталните константи на Вселената са удивително „настроени“ така, че да позволят възникването на живот и съзнание.

Физикът Джон Уилър дори говори за „участваща Вселена“, в която наблюдателят не е напълно външен спрямо реалността. А една от неговите най-известни формулировки — it from bit — предполага, че в своята най-дълбока основа материята може да се разбира като информация.

Така се очертава една почти парадоксална философска симетрия. Западният ум тръгва от материята и чрез физиката постепенно достига до идеята за информация като неин най-дълбок слой. Източният ум тръгва от съзнанието и чрез вътрешното наблюдение достига до Абсолюта като фундамент на света.

Така два пътя, които изглеждат противоположни – пътят на физиката и пътят на вътрешното съзерцание, може би не се раздалечават толкова, колкото сме свикнали да мислим. Възможно е те просто да приближават един и същ фундамент от две различни посоки.

 

(1) „Виджняна Бхайрава Тантра“ е оцелял в различни варианти, еднакви в своята същност. Цитатите тук са от два източника: https://www.rulit.me/books/vidzhnyana-bhajrava-tantra-read-459720-1.html ; „Виджняна Бхайрава Тантра“, превод от английски Анна Бакалова, Изд „Хайдакан БГ“ 2021