Бам – бам – бам!

Камен Каменов взе книгата “Елегантната вселена” и се изтегна на дивана. Беше си взел четири дни отпуск, за да я прочете. Направи опит да я чете между другото, вечер преди да заспи, но не се получи. Сложна, но изключително вълнуваща книга. Разказваше за най-новите изследвания на физиците в търсене на фундамента на мирозданието. Дълбока, зашеметяваща въображението, възхитителна!

Едва потънал в първите минути на удоволствието, от долния апартамент се разнесе силно чукане. Камен мислеше, че ремонтът беше свършил. “Свършил, ама не!” Остави книгата на гърдите си и се заслуша. Блъскането по някаква стена беше оглушително. Опита се пак да подхване книгата. Не се получи. Пак се заслуша. “Бам – бам – бам!” Кирка някаква сякаш дробеше главата му. “Страшен късмет! Точно днес ли? Точно когато си взе специално отпуск за тази книга? След тези сложни договорки с колегите си?” Скочи. Набра телефона на съседа отдолу.

-         Викторе, не свърши ли бе, братко?

-         Не съм Камене. Още три - четири дни.

-       Не можеш ли да отложиш? Специално останах вкъщи, за да пиша доклад. Не мога да работя така!

-      Хайде стига, де! Два – три часа на ден! Излез и се поразходи!

Камен отново легна на дивана и взе книгата. “Бам – бам – бам!” Беше абсурд да чете. “Да излезе и да се поразходи? Пак абсурд! Взел си отпуск, за да се мота из квартала!” Заслуша се. Пироните продължаваха да се набиват в главата му. Малко е да се каже, че се ядоса. Изби му гняв. “Бам – бам – бам!”

И какво можеше да направи? Да отмени отпуската? Тъпо. Какво ще обяснява? Че някой му чука и че не може да чете? Апропо, беше излъгал, че тези четири дни му трябват, за да направи неотложен ремонт в къщи. Прокапал бойлер, смяна на тръби...

“Бам – бам – бам!” Страшно изнервящо. До побъркване. “Явно няма да чета. Няма и да се разхождам. И на работа няма да се върна.” Нищо не можеше да направи. Трябваше да търпи. И да се ядосва. “И като се ядосвам, какво? Чукането ще спре ли?”

Ситуация като десетки други, при които се ядосваш, изнервяш се, побесняваш, ни нищо не можеш да промениш. Като например да попаднеш в задръстване, да имаш важна среща в уречен час и да полудяваш в колата си. Камен се сети за свой такъв случай. Бяха го поканили да участва в някакво телевизионно предаване, което започваше в 19 часа. Тръгна уж навреме, дори беше предвидил двайсетина минути повече от обичайното за пътуване, после се заклещи в задръстване. Някаква катастрофа. Идеше му да се спука от напрежение и яд.

И за какво служи ядосването по принцип? Ядосването е емоционална реакция, която еволюцията е заложила в теб, за да ти създаде дискомфорт. Предназначението на дискомфорта е да те накара да направиш всичко възможно, за да отстраниш причината. А ако е ясно, че не можеш да отстраниш причината? Еволюцията явно за това не е помислила. Наблъскала те е с този механизъм и той действа дори когато осъзнаваш, че в конкретния случай е безсмислен.

И какво се прави в такива случаи? Беше чел някакви книжки. Трябва да омаловажиш до краен предел това, което трябва да стане, но няма да се случи. В ситуацията със задръстването: “Много важно, че няма да съм в студиото. Обаждам се и обяснявам причината. И без това участниците са трима. Без него – двама. Много важно, че ще закъснее или че изобщо няма да отиде!”

Второ, започваш да мислиш за неща, свързани с конкретната ситуация. “Голям късмет, че катастрофата не се случи на мен!” “А бе, тоя пред мен с BMW-то изглежда по-зле от мен! Как блъска нервно по волана!” “А я, оня, дето е излязъл от колата и се е хванал за главата? Да се погрижи по-добре за шкембето си, дето стърчи половин метър пред него, вместо да се коси!” и прочее други простотии.

Камен се върна в собствената си сегашна ситуация. “Ами, добре! Няма да чета! Ще се занимавам с чукането!”

Камен се опита да брои ударите. Уж “Бам – бам – бам!”, ама изобщо не бяха по три в серия, а много повече. Хвана се дори, че не може да ги преброи точно – бяха по-бързи, отколкото можеше да брои. Опита се да ускори броенето, но пак не му достигаше време. “Я, тоя чука по-бързо, отколкото мога да броя! Така ли?” Камен ускори броенето. “А бе, не мога ли да броя без да изговарям на ум “1, 2, 3...”? Някак просто да регистрирам бройката. Това с изговарянето на ум губи много време!”

Пак в някакви книжки Камен беше чел как се ускорява четенето. Погледът хваща цели блокчета от текста, няма четене всъщност на отделни думи. И с тренировки се постига. Нещо като диагонално четене, ама без компромис с осмислянето. Сигурно същото е възможно и с броенето. Камен се съсредоточи. През интервали май  чуканията бяха 6 или 7. “Да, ама това “или” не е точно! 6 ли 7?” Камен се съсредоточи още повече.

След половин час се справяше по-добре. Бройката изскачаше без да артикулира наум конкретни цифри.  “Не се ли лъжеше, обаче? Вярно ли беше броенето? Как да провери?” Трябваше да направи независим запис и после да сравни със своите субективни резултати. Камен се сети, че в мазето държеше един магнетофон “Юпитер”, който можеше да записва на едни обороти, а след това да възпроизвежда на други.

Слезе в мазето, взе магнетофона и го сложи до стената. Така вече можеше да провери. Оказа се, че доста серии е преброил вярно. При други -  грешките бяха с едно - две почуквания. Камен се амбицира. “Егати! Ще записвам, ще броя, ще връщам, докато постигна 100% съвпадения.” След час общо взето грешките бяха намалели до минимум. Камен забеляза и друго. Някои от сериите бяха с различен ритъм. Все едно слушаше изпълнения на барабанист, който виртуозно си играе с тактовете. Камен взе да сменя броенето с внимателно следене на промяната на ритъма. Опитваше се да групира сериите, все едно са изпълнения на различни артисти. Неусетно минаха три часа. Чукането приключи.

Камен хапна за обяд и дремна около час. След това потърси в Мрежата изпълнения на барабанисти. Изписа “Велики барабанисти”. Много му се искаше на следващия ден  да прави аналогии между чуканията и артистични изпълнения.

Започна с Joey Jordison, барабаниста на Slipknot. Специализираното списание Rhythm го беше обявило за най-добрия през последните 25 години, в допитване, събрало над 100 хиляди гласа.

В това, което Камен чу, изобщо не можеше да се брои. Не при чинелите, а при барабаните. Трептене, което имаше повече общо с Теория на струните от “Елегантната вселена”, отколкото с чукането на съседа.

Продължи с Mike Portnoy, Gavin Harrison, Neal Peart, Thomas Lang… Особено беше впечатлен от Virgil Donati. Този австралийски вълшебник като с огромна прашка го захвърляше в праисторически времена и в Камен, като затвореше очи, нахлуваше себеусещането на шаман, който се сливаше с някакъв накъсан ритъм на Вселената. И като че ли с промяната на ритъма шаманът господстваше над стихиите.

Опита се да брои ударите на Thomas Lang. Дори примъкна магнетофона да записва, но бързо се отказа. Повече от два часа Камен прекара със затворени очи. Отваряше ги единствено, за да пусне нов клип. Свистяха камшици, хиляди коне препускаха в степта и тропотът им взривяваше света. Хиляди кълвачи с десетки удари в секунда бродираха Вселената. Целият свят се бе превърнал в удари, които се превъплъщаваха в гръмотевици, поройни дъждове, земетресения, разломи. Тонове отломки от скали се изсипваха върху земята, замлъкваха за миг в кратерите, които издълбаваха, за да бликнат хиляди гейзери, всеки със своя ритъм, всеки със своята магия. Камен обичаше музиката, слушаше много музика, но за пръв път потъваше в света на соло барабани и чинели. Задъхан, галопиращ свят, който накъсваше въздуха на милиони парчета. Парчетата излитаха, блъскаха се, сливаха се и пак се разделяха, за да полетят всяко по своята траектория. Затворил очи, Камен чувстваше как светът се разпада, този монолитен, плавен и хармоничен свят. Беше попаднал в лабораторията на някакъв вселенски привиден хаос, който чрез синтеза на божествена сила създаваше галактики, търсещи своята първична хармония.

Камен си почина час и отново се втурна в Сътворението.

На другия ден, след като направи обичайния си час упражнения, Камен легна на дивана, сложи книгата на гърдите си и зачака. Точно в 10 чукането започна.

Камен се опита за свърже усещанията си сега с преживяванията от вчера с барабанистите. Трудно се получаваше. Благодарение на промяната на ритъма на чукането, понякога изплуваше образа на някой от артистите. Това обаче се случваше рядко и като че ли малко изкуствено. Нямаше я магията. Чуканията бяха някак лениви и бързо се уморяваха. От време на време настъпваха паузи от тишина, което леко го изнервяше. Ремонтът не беше способен да го потопи в друг свят. Напъна се да си въобрази вълшебство, но баналното, еднообразното, доминираха.

Камен се сети и за нещо друго. Пак в книжките беше чел, че масоните използват различен брой почуквания и пляскания за ритуалите в различните степени. За миг си представи, че в апартамента на Виктор масони изпълняват ритуали и се редуват да чукат, всеки в своята степен. Стана му криво, че не можеше да си спомни точно колко почуквания на коя степен отговаряше. Знаеше само за чирашката, първа степен. Ударите бяха три и в сегашния случай такива нямаше. Долу нямаше чираци. “Само да свършат за днес и ще се поровя в масонските книги.” Беше си купил няколко, в които се описваха ритуали за различни степени. В момента нямаше как да се занимава с такива паралели. Знания не достигаха. Камен се върна към усъвършенстването на броенето, за което магнетофонът “Юпитер” му беше безценен помощник. От време на време се връщаше и към паралели с различни барабанисти.

Три часа минаха неусетно. Камен хапна, дремна на обяд и взе да прелиства масонските книги.

Числото 3 на чирака – символ на интелектуалния синтез, олицетворяван от триъгълника. Степента на калфата – свързана с числото 5. То показва съединяването на женствената земя (2) и мъжкото небе (3). 5 символизира упорития труд, физическото търсене, земното число в чистия му и възвишен вид, потенциалът на субстанцията, съотнесена към своята максимална стойност. Калфата, поставен под силата на числото 5 става посредник между небето и земята. При Майстора, трета степен, ударите са 9 – три по три пъти. 9 – също свещено число. Число на живота, на създаването и постоянното обновяване. При Таен майстор, четвърта степен, ударите са 7 – шест равни и един отдалечен. Асоциацията е с шестте дни на творене на света и един ден почивка. Този седми ден е посветен на покоя на Шабат, на покоя на духа. 7 – символ на тоталност, отговаряща на връзката на божественото с неговото създаване. При Съвършения майстор, пета степен, ударите са 4 – равни. 4 е първото от съвършените числа. Едно число е съвършено тогава, когато е равно и на сумата и на произведението на своите еднакви събираеми или множители. Числото 4 символизира стабилността и устойчивостта в делото, което масоните в тази степен извършват.

Камен взе да се уморява. Реши обаче да продължи.

При Доверен секретар, шеста степен, ударите са 27 – три пъти по 9. Като 9-тия удар във всяка тройка е раздалечен от другите. “Тук взе да става сериозно”, помисли си Камен - “Май долу работи Доверен секретар”. Направи му впечатление, че ударите при Интендант на градежите, осма степен, и ударите при Знаменития майстор, избран от Петнайсетте, десета степен, ударите са все 5 и то равномерни. “Че как различни степени, а еднакви удари?”, това леко го обърка.

Камен взе да прескача. При Великия майстор Архитект, дванайсета степен, ударите бяха общо десет. Най напред 3, последвани от 7. Само че, накъсани – 0-00  000-000-0. “Това съм го чувал при броенето. Долу има и Велики майстори Архитекти!” При Великия избраник на Свещения свод, четиринайсета степен, ударите са 24 (3+5+7+9).

Камен затвори книгите и застана в центъра на хола, за да изрепетира чрез пляскания ударите на Великия избраник на Свещения свод. Повтори няколко пъти. Дъщеря му, която се бе върнала от училище, влезе в хола, ококори се и попита:

-         Тате, на кого ръкопляскаш?

-         Мани, мани, чичо ти Виктор с тоя ремонт долу такива сложни задачи ми постави, че свят ми се вие!

-         Чичо Виктор ти е поставил задачи? Че какъв ти е той? Защо му се връзваш?

-         Друг път ще ти обясня. Я стой и брой и кажи колко пъти съм изръкопляскал!

Дъщеря му сложи длан на челото, все едно, че си мери температурата и си влезе в стаята.

На третия ден, след като си направи упражненията и закуси, Камен легна на дивана и сложи книгата на гърдите си. Зачака. Въоръжен от своя опит от предишните два дни, Камен имаше три задачи – точно броене, групиране на сериите на чукане според ритмичните им особености и улавянето в различните серии на масонска символика.

Първият час се занимава точно с това. Беше обаче сложно и уморително. Не е лесно да записваш на магнетофон, да отбелязваш точно време на запис на чуканията, след това да сравняваш собственото си броене с реалните резултати, констатирани при пускане на записа на по-ниски обороти. Освен това да си припомняш спецификата на различни велики барабанисти и да правиш аналогии със сериите чукания. Освен това да следиш сериите и да ги съотнасяш към различни масонски степени.

“А не можеше ли да прекъсне това сложно занимание? Да си чукат колкото искат и както искат!”, помисли си Камен. “Изобщо длъжен ли съм да правя тези анализи? Не съм длъжен!” През главата на Камен мина идеята да се откаже от изследователската работа върху чуканията. “Стига! Дотук!”

“Ще спре да брои! Ще спре да тренира фиксирането на броя на чуканията без да изговаря цифри наум! Ще спре да записва на магнетофона, да прослушва записите на забавени обороти и да сравнява с това, което е записал след броенето наум! Ще спре да търси аналогии с творчески изпълнения на барабанисти! Ще спре да търси масонска символика! Просто ще спре! Ще остави това чукане на самото него, без да го фиксира, изследва и анализира!”

“Уф! Кеф!”

Чукането се превърна в някакъв прост фон. Просто чукане. Без претенции. Не го притискаше, не му поставяше задачи, не ангажираше вниманието му. Елементарно чукане на банален ремонт.

Камен взе книгата, разтвори я и с облекчение взе да чете. Потъна в нея. Книгата беше прекрасна.