Слепият и глухият

Слепият и глухият живееха на един етаж. Събираха се от време на време, общуваха. Слепият бавно и изразително артикулираше думите, а когато другият имаше проблем с разбирането, използваше жестомимичния език. Специално го беше научил. Глухият говореше, но когато другият имаше проблем с разбирането, използваше брайловото писмо. Специално го беше научил. Общо взето се разбираха.

Слепият:

-      Съжалявам те, братко, че не можеш да слушаш музика. Музиката е най-великото достижение на човечеството. Цялата човешка история, цялата човешка душевност, цялата човешка възвишеност са събрани в музиката. Всичко е музика. Светът е музика. Не само това, което е създадено за човешките инструменти. Ромонът на потока, свистенето на вятъра, оглушителният тътен на гръмотевиците, жуженето на пчелите, плясъкът на вълните, детския смях… А човешкият глас! Няма как да разбереш човека, ако не чуеш гласа му. Всичко може да изрази този глас - радост, скръб, щастие, омраза, любов, завист, презрение, надменност, робство… Всичко…

Глухият:

-      Винаги ми се насълзяват очите, когато си помисля за теб, братко мой! Извинявай, но нещастието ти е пълно! Светът е цветове. Светът е светлина! Пурпурът на изгрева, когато денят се събужда; лавата на залеза, когато денят заспива. Нежно зеленото на никнещата трева, матово жълтото на окосената трева. Знаеш ли, без цветовете и светлината не можеш да разбереш нито раждането, нито смъртта. Животът не можеш да разбереш. Бликащата радост на пролетта, когато светлина обилно залива света и прави всичко ярко, свежо, младо и жизнено… Зрелият и меланхоличен килим на есента, изтъкан от всички цветове и всички техни нюанси – кафяво жълто, пурпурно червено… Тюркоази, сапфири и рубини навсякъде - по дърветата, по земята, на небето…

Слепият:

-      Светлината е абсолютно нищо. Пълна заблуда. Цветовете са поквара, която ви откъсва от истинския живот, от истинския свят. Светлината е това, което парализира мозъците ви… А и какво друго ви остава, след като не можете да се докоснете до божествеността на музиката, до вълшебството на звуците? Диктатурата на светлинните образи унищожава всеки кълн на човешкото в душите ви…

Глухият:

-      Звуците и музиката, вашата нещастна какафония, е абсолютно нещастие за човешкия род. Вселенско проклятие. Тоталната лъжа на свят, потънал в мрак. Мракобесие… Няма истина в мрака, няма живот в мрака. Живеете опипвайки, разтворени в скрибуцането на вашата измислена вселена. А как да бъде иначе? Как? След като са ви склопени очите за божественото слънце и за вълшебните звезди? Тиранията на бъркоча от звуци изцежда всяка надежда за душевна хармония у вас.

Слепият:

-      Уж си интелигентен човек, братко мой, а в каква бездна от заблуди си хлътнал! Скатове сте вие, плоски, заврени в тинята, морскодънни скатове!

Глухият:

-      Главата ми не я побира твоята мрачна безпросветност, братко мой! Прилепи сте вие, пещерни вампирясали прилепи!

В съседен блок през една улица живееше друг сляп. Слепият скочи и тръгна към него.

В съседен блок през друга една улица живееше друг глух. Глухият скочи и се запъти към него.

Кварталът потъна в хармония.