Преддверието

Ето го! Влиза в стаята ти, или те среща на улицата, или те вика в кабинета си. Той е един от тях. От онези, които те изправят на нокти. От които те свива стомахът. От които настръхваш в очакване на напрежение, гняв или унижение. От онези, които, ако бяхте животни, щеше да се нахвърлиш и да го захапеш за гърлото.

Не можеш да избягаш, не можеш да се скриеш. А и трябва да бъдеш любезен. Или най-малкото учтиво сдържан. По десетки социални причини.

Какво правиш? Гледаш уж спокойно и чакаш да скочи с ботуши в душата ти. Да каля, да тъпче, да рита. Дори леко се усмихваш. А предвкусваш десетките тояги на голо.

Не е задължително той да е груб, да е нагъл, да е демон. Възможно е ти, щом го видиш, да ставаш беззащитен, хиперчувствителен, раним. Като дълбока кожна рана спрямо няколко прашинки сол.

Направи следното. Представи си как му слагаш ски. Добре ги вържи. Яко ги стегни. Избери за ските някакъв приказен цвят. От тези приказки, в които всичко е възможно. Например цвят на син залез (както било на Марс). Или цикламено зелено. Или рубинено жълто. Или изумрудено черно. Ако не можеш, тури им цвят, който не обичаш. Или ти е безразличен. Аз например съм безразличен към виолетовото.

Сега си представи, че душата ти е езеро. Измисли някакво заклинание, с което укротяваш ветровете. Тези, които бръчкат, пенят и завихрят водата на езерото. Укроти повърхността. След това нагнети въздушна възглавница над езерото. Плътна, непреодолима възглавница. Увери се, че всичко е готово.

Сега пусни този със ските над душата си. И му гледай сеира. Скача той, натиска възглавницата, иска да я пробие, иска да стигне до водата. Не успява. Лицето му изкривено, зачервено. Иска човекът да пробие повърхността на езерото, да размъти водата, да я разплиска, да я изпари или да я превърне в лед. Няма как обаче! Възглавницата го пързаля, подхвърля, премята. И ти го гледаш.

Внимавай само за цвета на ските! Да не би автоматично да придобият твой любим цвят. Това е опасно! Цветът и повърхността на езерото ще започнат да се привличат и това може да доведе до пробив във възглавницата. Провери и закопчалките! Трябва да си сигурен, че няма да се разкачат!

Този скиор, този спортист, иска нещо, което няма да получи. И на теб ти става забавно. Присъстваш на състезание с един състезател. Той се състезава със стихиите, с природните закони, не с теб! Няма как да спечели. Той обаче не знае това и натиска, скача, натиска, скача! Остави го, не му помагай, не му и пречи!

В един момент ще почувстваш как пред теб се разтваря едно преддверие. Ти стоиш в пространство, от което можеш да тръгнеш към спокойствието, равновесието, забавлението, празничното настроение, дори щастието. Преддверието не е самото спокойствие и всичко друго изброено. То обаче е покана, предпоставка, шанс, мост. Просто преддверие!

Ако успееш, след това даже ще искаш да срещаш ТОЗИ. Той ще е проверка за способността да укротяваш повърхността на своята душа – езеро. Велика способност! Това да постигнеш в живота, постигнал си почти всичко.

И помни, този човек, тези хора, са ти помогнали да бъдеш на прага на щастието. Какво друго заслужават, освен огромна благодарност?

Бъди им признателен! От цялото си сърце, от цялата си душа! От цялото си езеро!