понеделник, 26 октомври 2015 г.

Ум и Дух


Умът: Ставай! Днес трябва да завършиш статията; да върнеш обаждането на онзи досадник; да започнеш конспектирането на книгата; да занесеш видеото на поправка; да разговаряш с новата преводачка; да сравниш офертите на двете печатници; да купиш нова етажерка за офиса; да купиш лимони, че са свършили...

Духът: Спри! Тази тирада я чух снощи три пъти! Още не съм отворил очи... Не можеш ли да изчакаш половин час – след душа, след кафето...

У: Не мога! Това ми е работата – формулирам проблеми и търся решения. Ако няма належащи, измислям ги. Или изравям някой стар и го направя неотложен.

Д: А да кажеш нещо за радостта, за спокойствието, за удовлетворението от вчера, не можеш ли?

У: Радост, спокойствие... Това са твоите глупости. О-о-м-м-м... Главните герои на твоите книги. Аз-ът трябва да променя нещата. Едно да руши, друго да създава. Ако не се сеща какво, да мести вазата от едното бюро на другото, после да я връща...

Д: Ти си средство за Аз-а. Мотика някаква... Мотиката е нужна в точно определен момент. В останалото време Аз-ът трябва да е мой – да съзерцава красотата на света, да се упоява от музика или от песните на птиците, да преживява единството си с Вселената, да се изпълва с радост, че изобщо го има, че е здрав и сит... Виждал ли си някой постоянно да носи мотика и да я върти в ръцете си?

У: Мотика... Аз съм Венецът... И животното може да преживя с удоволствие или да се препича с кеф на слънце.

Д: Ще те дисциплинирам... Ще се появяваш само когато има истински проблем пред Аз-а... В останалото време ще кротуваш. Останалото време е мое. Няма какво като кречетало от сутрин до вечер да тракаш и пискаш...

У: Опитай се... Празноглав теоретик... Ако Аз-ът е буден – аз съм пръчката, аз съм остенът, аз съм животът! Ще му повтарям проблеми до втръсване и ще предлагам решения. Дори когато спи... В сънищата правя същото. Аз не спя, нито почивам. Можеш леко да ме отстраниш с алкохол, но на другия ден ще ви го изкарам през носа.

Д: Добре... Моля те, дай и на мен малко пространство!

У: С молба, може. При едно условие. За твоите красота, радост, хармония и Вселена, трябва да направиш следното. Изчети още стотина книги за тези неща. Играй тото, блъскай се, търси бизнес. Спечели пари, много пари! Купи се след това къща на село, вдигни голяма ограда. Скъсай със света! Посвети на това години, много години!

Д: А не мога ли да откъсвам Аз-а от света за час - два на ден и да го потапям в блаженство? Ти докато почиваш... Моля... Докато кротуваш...

У: Хо-хо! Опитай! Чуваш ли свистенето на мотиката? Търсете нивата! Намерете нивата! Отивайте на нивата!


1 коментар:

Unknown каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.