Плочките под дървото погълнаха
погледа ми. Не беше истина! Килим от жълти листа! През месец юли! Дървото –
мощно, в разцвета на силите си, разперило корони от жизнен, гъст, зелен листак.
Какви са тези жълти листа? В разгара
на лятото! Килимите, вълшебните килими, в
кафяво, жълто, зелено и червено, са за есента! За късната есен! За
сезона, в който животът замира, животът заспива... Падналите жълти листа са
въздишката за сбогом. Цяла пролет и лято - пили вълшебни сокове, събирали
слънце, трупали сила, дарявали дървото с живот, с младост, а птиците – с дом...
И когато есента стане господар, разбрали, че времето им е изтекло, благодарят, и тихо, смирено падат
едно по едно... За да родят красота дори
на прага на своя мрак.
Имам трима много близки приятели,
които не успяха да навършат шейсет... Жълти листа през юли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар