неделя, 6 май 2018 г.

Ивановски манастир



Поломието -"Планината под равнината". Еднообразна, плоска земя, която изведнъж пропада десетки метри в подножието на дълбоки каньони. Това е първото, което те посреща, ако си тръгнал към Ивановския манастир.

Отляво на пътя – океан от зеленина. Отдясно - отвесите на гигантски скали. Някъде долу е реката Русенски Лом. Райско кътче от дива природа домакини на което са черни щъркели, египетски лешояди, кресливи орли и прилепи. Туристите чужденци изпадали в транс – от дивото, гъстото, недостъпното. Бинокъл, тояжка и здрави кецове – това трябвало, за да потънеш в един далечен на цивилизацията свят.

Краят на асфалтовия път ясно подсказва, че от тук започва туристическото посещение. Стръмни каменни стълби с железни перила се вият и се губят под небето. До тях тръгва пътека,  сравнително полегата и съответно по-дълга, но която води пак там.

Ивановският манастир… Съвкупност от помещения в скалите – черкви, параклиси, килии. Били около 140. По-скоро пещери и издълбани ниши, получили имената "черкви", "параклиси", "килии".

От тази страна на реката  е май единственият туристически обект - една черква и един параклис. Култовите пространства с най-добре запазени стенописи. По-голямата част от помещенията на манастира обаче са от другата страна на реката, по нейния десен бряг. Защо точно тук е организирано туристическото посещение, а не там – където са поне пет черкви, тепърва ще разбера.

Тръгваме по пътеката. Имаме да изкачим сериозен отвес.

Ивановският манастир "Св. архангел Михаил" е сериозно свидетелство за Втората българска държава. При него връзката между религиозна институция и държавна власт е очевидна и солидна. Запазени са ктиторските стенописи на цар Иван Асен II (1218 – 1241) и на цар Иван Александър (1331 – 1371). Ктитор е и царицата Теодора, първата жена на Иван Александър.

Манастирът е създаден от монаха Йоаким, станал първият търновски патриарх (1235 - 1246).  Разказват, че в началото на XIII век, привлечен от духовното оживление в Поломието, Йоаким напуска Света гора, идва до Дунава и се заселва в скална килия тук. С помощта на свои ученици изсича в скалите малка черква. След като се прочува с постническите си подвизи е посетен от цар Иван Асен II. Явно впечатлен от личността на Йоаким, царят дава злато, с което монахът създава манастира. През 1235 година цар Иван Асен II успява да извоюва независимостта на българската църква. На църковния събор в Лампсак, на който присъствали всички източни патриарси, Йоаким е интронизиран за български патриарх.

Има и още едно царско присъствие – някак по-загадъчно и по-вълнуващо. В комплекса "Кръщалнята" над десния бряг на реката имало многочислени графити с изписани имена. Кале, Рад, Стефан, Белослав, Дан… Голяма част от авторите им се определяли като граматици, което говори, че именно тук  е била основната част на манастирския скрипторий – мястото, на което монасите са се отдавали на книжовна дейност. И върху стената до една гробна камера имало надпис цар Георгие. Специалистите твърдят, че графитът е на цар Георги I Тертер (1280 - 1292). Предполага се, че царят тук е завършил живота си като монах.

Защо няма организирано туристическо посещение в "Кръщалнята"? Пред теб да има графит с царско име страхотно!  Цар да дълбае името си в скалата… Можеш да докоснеш графита… Можеш да затвориш очи и да си представиш как български цар в монашеска дреха взима острие и оставя името си на стената. Да де, може и друг да го е изписал, защото се твърди, че цар Георги I Тертер е погребан тук. И това е вълнуващо  - български цар, погребан в скала като обикновен монах…

Впрочем, интересни са били взаимоотношенията на този цар с църквата. Патриарх Йоаким III не признава втората жена на царя – Кира-Мария, забранява на царската двойка да прекрачва прага на черквите и я заплашва с отлъчване от църквата. Под натиска на патриарха царят се вижда принуден да се раздели с втората си жена и да възстанови брачните си взаимоотношения с първата - Мария. Тук цезаропапизмът, при който държавата контролира църквата, е сразен. Не за дълго обаче. Йоаким III е хвърлен от скалите по заповед Светослав Тертер, сина на цар Георги. Обвинен е в държавна измяна.

… След двадесетина метра по хоризонтална пътека се озоваваме пред входа на черквата "Света Богородица". Поема ни екскурзовод и още от първите му изречения разбираме защо точно това помещение е предвидено за туристи. През 1979 г. благодарение точно на тази пещера манастирският комплекс  е обявен от ЮНЕСКО за паметник от световното значение. Експертите са впечатлени от  творческото качество на стенописите, оценявани като един от върховете на балканското църковно средновековно изкуство.

Влизаме в притвора – преддверието на храма, а от него – в наоса – основното помещение на черквата. Екскурзоводът започва своя разказ. С дясната ръка държи фенерче, с което осветява сцените. В началото ни запознава  с общи  положения. Монасите, живели в тези пещери били исихасти…

Основател на исихазма е Григорий Синаит,  роден в средата на  XIII. Григорий създава своя исихастки  манастир с моралната и финансова подкрепа на българския цар Иван Александър и то , естествено, на българска територия, наричана тогава Парория. В това кътче на  Странджа планина над 80% от дърветата са столетници, а има един дъб на 1000 години! Когато се е родил Григорий Синаит, това дърво е било вече на 200 години! И виждам как нашите туристически агенции обясняват на света, че тук, в Странджа, в древната Парория, живее един дъб – благун, който е бил на два века, когато в средновековието се е родил основателят на едно от най-дълбоките, авторитетни и влиятелни мистични учения на християнството. И как близо до него, до дъба, е създаден първият исихастки манастир! И тук гърците ще мълчат почтително, защото макар Григорий да е византиец, той е бил изгонен от Света гора, по причина на своя исихазъм. Докато българският цар е направил възможно началото и разрастването на неговата самостоятелна исихастка дейност.

… Монасите исихасти на Ивановския манастир… Екскурзоводът обяснява, че именно исихазмът определя централното място сред стенописите тук на сцената "Преображение Господне".

Исус Христос е в елипса от светлина. Това е Таворската светлина. Великата светлина, която исихастите се стремят да съзерцават. Тя е идентична с Божиите енергии, тя е идентична с Бога. Да постигнеш виждане и съзерцание на Таворската светлина е общуване с Бога. Това богообщение е крайната цел на исихастите. И те  я постигат чрез дългогодишни молитви. Кратки молитви, като Исусовата, която се състои от няколко думи: " Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя". Простотата, вглъбяването, упоритата практика – те водят според исихастите до достъпа до божествената светлина, до директния достъп до Бога.

… Екскурзоводът  разказва сюжетите, изобразени на стенописите. 12 – те най-важни християнски празници. Страстите Христови. Юда, който предава с целувка учителя си. Юда, който връща парите, след разкаяние. Юда, който се е обесил. И бърза да подчертае, че друг стенопис с обесването на Юда не е виждал…

… При тази поредица, посветена на Юда, някаква странна носталгия ме обхваща. Юда е в началото на  философските ми търсения. Юношата не разбираше защо Юда е толкова хулен и мразен, след като неговите  действия са били предначертани. Исус е знаел, че Юда ще го предаде. Не е било възможно Юда да не го предаде. Той е бил нарочен за това действие. Той е бил разпределен за тази роля в божествената пиеса. Така мислеше тогава 14 годишното момче и се чудеше как така човек е отговорен за своите действия, след като цялата му съдба е описана в Божествената книга. И как носи отговорност за съдба, която предварително е постановена…

…Екскурзоводът обясни защо са толкова ценени стенописите в черквата "Света Богородица". Виртуозна илюстрация на Палеологовия стил в средновековната православна стенопис – навлизането на елинистични елементи, засилване на реализма, страст към детайлите… Стил, който постепенно измества Комниновия, характерен за XII - XIII век. И ако човек търпеливо са загледа в някои от сцените, доста въпроси ще изкочат. Какви са тези хрумвания на анонимния майстор, който  в "Поругание Христово" рисува голо тяло, ходещо на ръце? В същата сцена друг човек, гол до кръста, бие тъпан. Ами голият обесен Юда? Няма гол Юда – нито в Евангелията, нито в известните ми  сцени на неговото самоубийство! Май тук, в тези стенописи, голотата е в дози, неприемливи и непонятни за средновековното християнство! ..Това протест ли е някакъв? Това демонстрация ли е някаква? Или е полет на свободния художествен дух? Няма в средновековното изкуство такава свобода…

…Ивановският манастир бил и книжовно средище. Тук е създаден Висарионовият патерик. Пазен векове  в православен манастир на остров Кърк, Далмация, от 1991 г. се намира в Белград, в Народната библиотека на Сърбия. Висарионовият патерик в същност е славянски превод на Скитския патерик, написан от неизвестни автори през V век, описващ живота и религиозните подвизи на египетските монаси. Знаех за това предварително и бях изчел доста от него. Запомних следния цитат: "В света свирепства буря, а отшелниците седят на пристанището, спокойно и във велика безопасност; наблюдавайки, сякаш от небето, корабокрушенията, които постигат другите… Объркването, шумът и безпокойството съвършено са изгонени от тях и както в жилищата им, така и телата им – велика тишина." Този цитат описва основното духовно състояние, към което се стремят християнските отшелници. Впрочем към което се стремят всички религиозни мистици, независимо от Бога, в който вярват.

… И ето я старата загадка!  Духовен център, работел поне два века, а на нас ни е известно само едно произведение и то превод! Къде са другите книги? Кои са другите книги? Изгорени ли са по-късно от турците? Да са унищожени  през вековете на османското иго не е много вероятно, при положение, че са запазени и то добре, толкова много стенописи!

…Лекцията свърши. Заслизахме по стръмните стълби, помагайки си с железните перила. Ивановският манастир… Докоснахме се до една негова стотна част, може би. И до отговорите му, и до въпросите му.


Няма коментари: