Манастирът и Тюрбето

                                   

Мистериите на село Хухла. Поезия, музика и настроение до параклиса "Свети Илия" - местните твърдят, че е страхотно енергийно място. Взехме си Свидетелство, че сме посетили "центъра на света".

На другия ден тръгнахме да търсим  Лъджанския  манастир.

Двата километра от квартала Лъджа на Ивайловград до манастира ми се видяха сто! Класически селски път – с безброй хълмчета и ями, камъни и камъчета. Ниската градска кола потъва, издига се, задира някакви храсти, а аз си гледам телефона, виждам как сигналът се губи и изтръпвам при мисълта за авария.

В един момент крепостта се показа, спряхме на двайсетина метра от нея. Отидох до дървената порта. Беше заключена с голям катинар. Погледнах през процепа между двете крила, но нищо не се виждаше освен стената на черквата и зеленина, която беше навсякъде. Нямаше как да влезем. Сякаш някаква история се беше залостила, гледаше ни мълчаливо и с безразличие. Специално бяхме дошли, но нямахме късмет.

…Манастирът е основан през 13 век. Превръща се дори в митрополитски център. По време на османското робство – разрушаван два пъти. Последното му възстановяване е от 1846 година. През средата на 20 век всички постройки с изключение на храма рухнали. А е имало сериозни сгради – монашески килии, хранителен блок с мàгерница, фурна, голяма двуетажна гостоприемница, обори, сеновали… Запазена била чешма от 1846 г. Голямата стена, която обгражда черквата е от 1970 г…

Хвана ме яд, че не мога да вляза в двора и да разгледам черквата. Казват, че архитектурата й коренно се различавала от тази на другите родопски свети обители. Попът живеел в Пловдив и тук идвал от време на време.

Огледах стената – буйните храсти около нея  създаваха  щит, който ме отказа да я обиколя, за да потърся друг вход. Казват, че тук  всяка година на 8 септември имало нещо като събор – денонощно бдение и курбан. А  защо на 8 септември? Св. Константин и Елена, патроните на манастира, се честват на 21 май…

Нищо друго не ми оставаше, освен да потърся хилядолетния чинар, съхранил се до манастира. Ето го, така ми се искаше, така ми се стори – на двайсетина  метра от крепостния зид - едно  огромно дърво с огромен клон, хоризонтален на земята, поне десет метра. Толкова внушително, че нямаше как да не е хилядолетният чинар. Погалих го, снимах се до него и тръгнахме – нямаше какво повече да правим при тази заключена история.

Пътувахме за Кърджали. Сетих се за едно свещено  мюсюлманско място, което горе долу ни беше по път. Било е ислямска монашеска обител – теке. Не е православна обител, но какво пък…Преди него  е имало манастир – "Свети Никола". Текето вече не съществувало, останало било само Тюрбето на Осман бабà. "Тюрбе" е мюсюлмански мавзолей, в повечето случаи – символичен.

Обектът се намираше в село Текето. Намерихме го лесно – съвсем до пътя с указателна табела.

…На времето тук е имало голям алевитски манастир с места за гости, кланица и фурна. Смята се, че тук е погребан светецът и чудотворецът за алевитите – Осман Баба (1389 - 1479). Годината на смъртта му е 883 по мюсюлманското летоброене. Тюрбето е построено през 1507 г. при управлението на султан Баязид Втори. На празника на светеца тук се организира мае (вид събор). Твърдят, че на него идвали мюсюлмани от цял свят за курбан и за молитви. На курбана се канели и случайно минаващи, независимо от тяхната религия….

Каменен зид с вградена дървена порта – обичайното начало на света обител. Отварям вратата и с  изненада виждам не двор, а тъмна стая с две легла. Затварям бързо, притеснен, че нещо не е както трябва. Отдръпвам се леко, за да направя път на две жени. Те влизат в стаята, продължават и на отсрещния край отварят друга врата – нахлува светлина и през отвора се разстила двор. Следвам жените и заставам пред молитвена сграда.

Табела ме предупреждава, че не може да се влиза с обувки. Събувам се и влизам в Тюрбето – седмоъгълна постройка. Това е мавзолеят на Осман бабà.

… Алевийските светци – дервишите в България са известни и с християнски имена  – Демир бабà край Исперих - св. Георги, тукашният Осман бабà  - св. Димитър, Кадемли бабà край Нова Загора - св. Илия, Акязълъ бабà край Балчик - св. Атанасий, Саръ Салтук на нос Калиакра - св. Николай. "Това е така, защото част от алевитите отъждествяват 12-те апостоли на Христос с 12-те имами, както и апостол Павел с имам Али" , пише в "Неделни уроци по история: текето на Осман бабà в Хасковско"…

В центъра на помещението –  гроб. Голям правоъгълник, в средата на който е поставена конструкция като хълм, обвита с плат и с нахвърляни кърпи върху нея. От отсрещната страна на правоъгълника, там където християните слагат кръст – поставен стълб с нашишени на него цилиндри, облечени с плат. Стълбът е увенчан с нещо като фес. Мраморните постаменти, които очертават гроба са отрупани с много изкуствени цветя. Всякакви цветя по размери и цвят, сякаш специално търсеното разнообразие има собствен смисъл. Цялото помещение е покрито с килими, а до стените са сложени възглавници. На стената, противоположна на входа - картини, на които е изобразена мъжка глава с къса, добре очертана черна брада и изразителни очи. На някои картини – единичен образ, на други – по няколко.  Пред някои картини – провесен двуостър меч. На други – мечът е нарисуван в ръцете на светеца. Това е "Зюлфикяр" – митичният вълшебен меч на Али  ибн Абу Талиб  - основната фигура, която алевитите почитат.

… За сунитите алевитите са еретици. Затворена общност, която крие ритуалите си. Знае се, че алевитите са мистици и че вярват в личното общуване с Бог чрез състояние на транс. Жените са  равностойни на мъжете и по принцип не носят фередже. Алевитите не посещават джамии, защото през 661 г. пред входа на  джамията в Куфа е бил убит самият Али.  Използват свещи.  Не спазват поста Рамазан и пият алкохол. Начело на джема е бабàта. Джема (cem)  е религиозната общината. Нарича се още "тарикат" (tarikat). В съвременния турски език тази дума означава "религиозна секта", а в преносен смисъл – "прикрит". Без разрешението на бабàта не се строи къща и не се напуска селото…

 По стената висят различни картини. Разпознавам  библейски сюжети – например Авраам, който посяга с нож на сина си, но е възпрян от ангел.  

 Всякакви табелки с изписани арабски йероглифи – в различни размери, на различен материал, в различни цветове. Малки ниши пред прозорци, също отрупани с изкуствени цветя и картини. На една картина – "Дванадесетте имама". Същото число образи на медальони, украсяващи метален обков, в центъра на който има часовник. Няколко часовника, със стрелки, спрели на различен час. И разбира се, картини с джамии. Претрупано, разностилно,цветово хаотично, артикули с всякакви размери, сложени до или закачени по стените.

И се питам – тези картини с нарисуван Осман бабà – каква функция изпълняват? Това мюсюлмански икони ли са? На някои от тях приписва ли се чудодейство? Докато си задавах този въпрос възрастна  жена, застана пред един от портретите и започна да се моли. С повдигнати ръце, с длани, обърнати нагоре. Молитвата – тиха, но звучна. След края й, жената целуна портрета. Явно за нея той има свещен характер. Следователно е икона. След като приключи, жената закачи на гвоздей на стената малка броеница. Стана ми мъчно за нея. Лицето и цялото й тяло излъчваха напрежение, болка. Явно тя беше дошла тук, за да получи божествена помощ. В този момент си помислих, че един от двама ни, тя или аз, трябваше да отиде в ада. Според нея би трябвало да съм аз, защото така пише за "неверниците"  в Корана. Според мен би трябвало да е тя, защото за "некръстените" така пише в Библията.

Забелязах колко много броеници висяха на пирони по стените. Със сигурност това беше ритуалът, чрез който измолваш нещо от Божественото. На двора по клоните на дървета бяха закачени всякакви неща – от блузи и шалове, до книжни кърпички и найлонови торбички.

До централното Тюрбе – друго, по-малко, но организирано по същия начин – символичен гроб, килими, възглавници по земята, картини и броеници по стените и много, много, изкуствени цветя.

Върнах се отново пред  централното Тюрбе и се загледах в табела над входа, изписана на арабски. Какво ли пишеше на нея?

…Археологът Димчо Аладжов разказва как ходжата му обяснявал, че в надписа се говори за Осман бабà – велик пълководец, избил много неверници. Аладжов се усъмнил и занасъл надписа в Народната библиотека с молба арабисти да разчетат текста. Текстът се оказал съвсем различен. Първо, Осман бабà не е бил пълководец, а водач на религиозна общност на алевитите  и не е изтребвал рая, а напротив – "подавал е ръка на раята в Румелия…"…

Зад гърба си чух детски глас – питаше нещо на турски. Обърнах се – момче на около десет години - стоеше и очакваше от мен отговор.

         - Не знам турски.

         - Мюсюлманин ли си, християнин ли си?

         - Християнин съм.

         - Нищо, бàба казва, че Бог е един…

         - Evet,haklısın!,  - отговорих.

Поне знаех как е на турски "Да, прав си!" Нали съм кърджалийски зет.