Бачковски манастир

 До сега в толкова голям манастир не бях ходил. И не бързах, защото се страхувах, че ще се изгубя в безброй интересни неща, които умът ми не ще може да пресее, подреди и опише лаконично. Бях замислил кратки пътеписи и се притеснявах от манастир, за който има  обширна и широко достъпна информация, разказала  за всичко  в светата обител. Все пак, дойде ред и на голям, популярен и пълен с туристи манастир.

Шпалирът от шарени щандове,  отрупани с всякаква стока, опънат по цялото протежение на стръмния павиран път към манастира, говореше, че тук идват много хора.

В дясно, пред входа на манастира – няколко великолепни чинара. Старите хора казват, че близо до чинар плевели не виреят, само трева. Енергията на тези дървета била много добра и много силна.

На голяма информационна табела са дадени исторически сведения за манастира. С първото изречение текстът ни информира, че Бачковският манастир е основан през 1083 г. и негови ктитори са грузинските братя Григорий и Абазий.

…Ана Комнина, дъщерята на император Алексей Комнин (  (1081-1118)  и съвременница на Бакуриани  пише, че той е от " знатно арменско семейство". Освен това Бакуриани е подписал Типика (Устава) на манастира на арменски език. Ако е грузинец, това би било твърде странно, като имаме предвид ,че уставът е бил съставен и на грузински. А и името на ктитора си звучи по арменски. Самият Бакуриани в текста говори за "иверийци". Тъй като се приема, че Иверия е старо име на Грузия, Бакуриани е обявен за грузинец. Но "Иверия" по онова време е било византийска  адмистративна област, населена главно с арменци…  

Силно ми се наби на очи и твърдението, че братът на Григорий – Абазий също е ктитор, в нашия случай основател.

…По това време Абазий не е между живите. В това Типикът е категоричен. Григорий дори съобщава деня на смъртта на брат си – двайсети септември.  Как е възможно такова разминаване, не ми стига умът. Все пак говорим за основна информация на входа на манастира, която със сигурност е проверявана щателно от познавачи…

В центъра на двора се намира основната черква, построена през 1604 г. Казват, че монасите тогава са се отчели финансово много добре на турците, за да получат разрешение за толкова голяма сграда. Тя е била най-големият християнски храм до реформите на  Махмуд II през първата половина на 19 век.  Западният край на основната черква прелива в друга черква , "Свети Архангели", с няколко века по-стара. Всъщност двете черкви са съединени – олтарът на старата съвпада с притвора на новата. В старата не може да се влезе. В същност черквата е на втория етаж, към който водят преградени от домакините стълби. Самата сграда се носи от колони. Попитах как се е влизало в старата черква. Обясниха ми, че входът на манастира в началото е бил от западната страна и неговият вход е бил свързан с черквата с мост. Архитектурно решение, което ми беше доста трудно да си представя –черква, която виси във въздуха и в която се влиза по мост.

Пред южния вход на главната черква се беше образувала опашка. Не беше трудно да се сетя, че хората се редят, за да почетат чудотворната икона на Света Богородица.

… Легендата говори, че тази икона е дело на ръката на самия св. Лука и е прелетяла до тук от Грузия. Монасите я намират в местността "Клувия" – на около 2 километра от манастира. Поставят я в черквата, но тя изчезва. Намират я в същата местност. Това се случва два пъти.  Един от монасите сънува инструкции – Света Богородица е пожелала иконата да бъде поставена вътре в черквата, отдясно на главната врата, в специално изработен иконостас и до нея да се стига по три стъпала. След изпълнението на инструкциите, иконата повече не е изчезвала. В един текст от 1706 г. на френския пътешественик Пол Люка, се разказва за тази икона. Текстът потвърждава легендата, че иконата е тук от самото основаване на манастира…

В дясно на западния вход на черквата има вградена каменна плоча, на която е издълбан образа на свети патриарх Евтимий. Твърдят, че тук са намерени кости на великия български патриарх, което говори, че той е погребан тук. Това се връзва с факта, че след превземането на Търново от турците Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Това прави съвсем вероятно светецът да е починал в обителта и съответно да е погребан тук.

… Твърдението, че тук са намерени кости на патриарх Евтимий, е оспорено от редица специалисти. Надписът, който е придружавал намерените кости, не е съответствал на правописните правила, изработени от патриарха и спазвани по негово време. Освен това намерените кости са от различни скелети, което не изключва възможността да има кости и на светеца…

Изключително богати стенописи. В класация на десетте манастира с най-добри, най-впечатляващи стенописи (предложена от  Ангел Карадаков и Николина Александрова) Бачковският манастир е поставен под №1. Голяма част от стенописите са от Захари Зограф, правени през 1841 г.

Това, което ме интересуваше най-много, бяха два обекта – Трапезарията и Костницата. Имах предварителното усещане, че те ще ми дадат усещането за старото време; че ще ме върнат в 11 век; че ще ме потопят в тази историческа емоция, пред която благоговеех, когато посещавам свети обители.

Пред Костницата беше седнал служител на манастира и продаваше билети. Влязохме. В помещението нямаше друг посетител, което особено ме възрадва, защото нямаше какво да ме разсейва от допира със старото време.  Дълга, предълга каменна маса беше поставена в  средата на помещението и от страни на нея естествено бяха сложени пейки. Тук монасите са се хранили. Каменната маса е била изработена през 1601 г.

… В Типика Григорий Бакуриани се разпорежда няколко неща относно храната на монасите. Сирене да се дава четири дни в седмицата. На всеки монах се полагат по четири чаши вино на ден, храненията са три на ден. Основателят предупреждава да не се пести от храната под какъвто и да е било предлог. Съжалявах, че не можех да разбера за колко големи чаши вино става дума. Ако на монах са давали по литър вино на ден, това е сериозна консумация на алкохол. За разлика например от будистките манастири, в които употребата на алкохол е била забранена. Червеното вино в християнството обаче има особен статут. То е било на масата на Тайната вечеря, то по-късно олицетворява кръвта на Спасителя и е неразделна част от Светото тайнство  "Причастие"…

…Като се замислих за манастирската храна се сетих и за друга инструкция на Бакуриани. Основателят на манастира построил наблизо и три страноприемници. На всеки отбил се пътник трябвало да бъде поднесена храна и вино. Ако някой от посетителите се разболеел, нареждането казвало той да бъде задържан за три дни. Ако и след това му е било трудно да ходи – да останел, докато оздравее. Средновековна социална политика…

Седнах не една от пейките и облегнах лакъти на каменната маса. Затворих очи. Въображението ми нареди по пейките монасите  и сложи блюдата с храна на масата. Не забрави и каните с вино.

… По Типик броят на монасите е бил точно определен – 51. Ако приспаднем игумена и двама епитропи (църковни настоятели) редовите монаси остават 48. Бройката 51 не можело да се нарушава – ако някой монах умре, веднага вакантното място се попълва. Ако цялата бройка е била заета, не е било разрешено да се приема нов монах. В Устава има и друга категорична разпоредба – било е забранено за монах да се приемат ромеи. "За да се осигуря, пише Григорий, щото да не би някои, които са насилници, хитри и алчни, да извършат някаква вреда и щета на манастира" От бележката на самия Григорий, че монасите на манастира не знаят гръцки, разбираме, че те всички са били или грузинци или арменци. А може би все пак и българи, но за такива не се споменава…

Ставам и оглеждам стенописите. Невероятни стенописи – и по двете стени и по тавана. На една от стените – в цял ръст цар Иван Александър. Достолепен манастир, със самочувствие. И много, много богат – изброяването на имотите, с които е дарен, заема сериозна част от Устава.

… Григорий Бакуриани дебело подчертава, че никой от неговите роднини не може след неговата смърт  да има претенции към имотите на манастира. И никакви църковни и светски власти не могат да имат претенции към каквито и да е било данъци. При пръв прочит това звучи шокиращо – ктиторът казва на какво имат право патриархът и императорът, що се отнася до манастира. Става ясно обаче, че този Устав е поднесен за подпис и на патриарха и на императора, което превръща волята на Бакуриани във воля на двамата големи. Села, добитък, пасища, езера, крепости…

 Действително един много богат манастир. А що се отнася до роднините, Григорий дава две пояснения. Първото не е ласкаво за съда, към който обикновено се обръщат хората след смъртта на техен близък, за да си търсят наследствените  права. "Защото често недостойните имат предимство пред достойните  в решенията на съда" е категоричен Бакуриани. Той не вярва в неговата справедливост и човек го обзема  спокойствие ,че не живее в епоха, която открива топлата вода.  Второто съображение е архиинтересно. Григорий обяснява, че когато баща му умира той и брат му са невръстни деца. Майка им завещава всичко, абсолютно всичко, на сестрите им – за зестра. Двете момчета остават "голи и боси". Ясно е подсказано, че който мъж иска да има богатства, да бъде така добър да ги заработи със собствените си ум и ръце.

Монасите на този богат манастир също финансово не са забравени. Те са разпределени в четири групи. В първата е само игуменът – той получава годишно 36 нумизми. Монасите от последната категория получават по 10 нумизми годишно. За една нумизма по това време се купували 6 овце. Наши любители историци изчисляват, че една нумизма има покупателната стойност на днешните 1000 лева. Е тук трябва да изключим книгите – "Старият завет" е струвал 18 нумизми, а "Том на Евклид – три! Ако е така, най-обикновените монаси са получавали по десет хиляди лева годишно, при осигурена храна, отопление и подслон. Ако нещо друго им е било необходимо, те са си го купували. За тази цел са устройвали панаири около манастира, за да не принуждават монасите да обикалят околните села. Годишната заплата е била изплащана по Коледа…

Излязохме от Трапезарията е се спряхме до човека, който продава билети, за да зададем няколко въпроса. Нямаше начин да не е богато информиран. В края на разговора разбрахме, че е секретар на Бачковския манастир – едно изключително сериозна и отговорна длъжност. Започна Дора, жена ми:

         - В годините, свързани с Трапезарията има разминаване. Пише, че каменната маса е от 1601 г., а Трапезарията е построена през 1623 г…

         - Няма разминаване. За година на един обект се приема годината, в която е изработен и платен. Кога е поставен, това е друг въпрос.

          - Колко пъти е разрушаван Бачковския манастир? Обикновено българските манастири са разрушавани по няколко пъти.

         - Този манастир никога не е разрушаван. Плащал си е данъците редовно и никой по време на турската власт не го е закачал. Дори неговите пазачи са били турци. А това е било нормална практика, защото само мюсюлманите са можели навсякъде да носят оръжие и да яздят кон.

         - Да, но  на информационната табела на входа пише, че манастирът е разрушен до основи през 15 век…

         - И да пише, не е вярно.

         - Коя е черквата, изографисана от Захари Зограф?

         - Всички питат за Захари… А брат му Димитър е много по-голям художник и стенописец. Само че Захари постоянно си е правел самореклама – подписвал си е творбите, рисувал си е образа… А за брат му знаят само специалистите. Жалко.

Дойде моят ред:

         - Костницата отворена ли е?

         - Не е отворена. За да е отворена, трябва да стана и да зарежа Трапезарията. Едно от двете места е отворено. Днес е отворена Трапезарията…

Стана ми неприятно. Та ако има нещо уникално в Бачковския манастир, то това е Костницата! Първо, това е единствената оцеляла сграда от времето на основаването на манастира. Сградата е от 1083 г.! Второ, това е единствената запазена костница със стенописи. Трето, специалисти твърдят, че образът на св. Богородица, изписан в олтарната абсида е едно от гениалните постижения на християнското изкуство. Струваше ми се невероятно, че посетителят можеше да разгледа или Костницата или Трапезарията. Струваше ми се невероятно, че манастирската управа не може да отдели двама монаси или двама служители, които да държат отворени и двата обекта. Поне през лятото! Поне през неделите на лятото! Днес беше неделя… Ако беше частен туристически обект щях да си дам някакво обяснение – собственикът ще пести от заплати, ще я кара с възможния минимум служители, защото явно това повелява новият за нас опазарен, търговски и търгашески свят! За света обител обаче и то в един от най-известните български манастири, това ми беше непонятно!

Все пак поех по асфалтовата пътека, която трябваше за около десет минути да ме отведе до Костницата. Поне да я видя отвън! Пред мен една група млади хора я подминаха и продължиха нагоре, където след около половин час се стигало до красив водопад… Те не бяха длъжни да знаят какво подминават. А и "великото подминато" беше зад ограда и катинар на нея, преди да стигнеш до катинара на самата постройка. Какво да й гледаш?

Приближих се максимално. Направих две три снимки от възможните места. Видях още един човек да се суети около оградата. "Closed!, Closed!" ("Затворено! Затворено!") викаше тихичко и възпитано той. Слезе по едни стълби, явно с намерение да обиколи постройката. Забеляза, че и аз проявявам интерес. Когато слезе до долу, надникна зад сградата, обърна се към мен и започна да ми маха и аз да отида. Явно беше открил нещо, я вход, я интересен аспект на самата сграда. Заслизах, като внимавах, защото от едната страна стълбите не бяха обезопасени и имаше някакво стръмно нанадолнище. След минута туристът взе да ми прави знаци, че няма нищо за гледане. Върнахме се на изходна позиция.

Жена ми го заговори на руски. Беше дочула, че нещо си бърбори на руски. Човекът беше приятно изненадан и набързо ни разказа за себе си. Естонец, завършил в Русия, работил във Финландия.  Сега бил на екскурзия в България, където живеела негова племенница. Разговорът тръгна.

         - Защо не е отворена Костницата? – попита човекът.

         - Защото има реставрация… Просто нямаме късмет! – отговорих компетентно. И продължих дълбокомислено, с разбиране на нещата и с тънко чувство за хумор:

         - То и в Лувъра се случва! Дори и в Ермитажа!

         - Понимаю, понимаю! (Разбирам, разбирам!)  – погледна ме туристът с разбиране и  с енергични крачки тръгна към манастира.

         - Ти разбираш, ама аз не! -  измърморих под мустак и го последвах.