четвъртък, 4 май 2023 г.

Земенски манастир

 Манастирът е разположен в полите на Конявската планина в поречието на р. Струма, в непосредствена близост до град Земен. Манастирът отстои на 36 км от Кюстендил и на 70 км от София.

Пътувахме по посока София – Радомир. Мислехме едновременно за два манастира, но още не бяхме решили точно кой да посетим. Двете ми спътнички ме оставиха аз да избера.

Единият, Жабленският, ме привличаше с особената биография на доскорошния му игумен –  схиархимандрит Касиян – геофизик, специализирал приложна математика, национален състезател по петобой като студент. Отец Касиян откъснал манастира от Българската православна църква, присъединил го към Българската  старостилна църква, после подчинил се на гръцка старостилна църква и последно пристанал на  Руската православна автономна църква. Накрая, така пишат из социалните мрежи, монасите го изгонили и върнали манастира в лоното на БПЦ. Тъй като раздялата е само преди около две години, надявах се да хвана „следа“ и да намеря отец Касиян.  Освен среща с архимандрита, исках да науча повече и за историята на манастира, за неговото управление, за неговите митарства.

Вторият, Земенският манастир, бил музей, паметник на културата от национално значение, с една от най-старите оцелели църкви (11 в.), със запазена иконопис от епохата на строежа, с портрети на ктитори, които съперничили на гениалните стенописни образи на Калоян и Десислава от Боянската църква. Знаех, че в църквата има стенопис на „Старий денми“, много рядко срещан образ на Христос, исках да го видя. Легендата разказваше за чудотворна каменна олтарна маса, която сбъдвала желания, исках да я докосна. Чувал бях и за ресторант в самия манастир, нещо, което съществува изключително рядко, Изкушавах се да смеся двата свята с една студена бира.

Не знам кое наклони везните.

Тръгнахме към Земенския. Вили и Дора не възразиха. Прекрасен асфалтов път след град Земен ни заведе за минути до зидовете на манастира.

Трета Неделя след Пасха, ден на св. Яков Заведеев, първият апостол от 12-те, загинал мъченически, още в 44 г. след Христа.

Тих, слънчев ден в самия край на април.       

… Земенският манастир ''Св. Йоан Богослов" е основан през 11в.. Легендите разказват, че манастирът е разрушаван многократно – при ожесточени битки на Кракра с византийци, при сръбски опустошения, и естествено при османски набези. Интересното при тези погроми е, че черквата винаги е оцелявала – както тя, така и нейните стенописи.  Легендите говорят също, че уникалната кубична архитектура на черквата има мистична връзка с култа на богомилите към това място. Тук богомилите пазели знака на българина като символ, който може да обедини всички религии. Кръстоносците от 1189 г. пък търсели по стенописите на Земенската черква кодирани послания, свързани с Храма на Соломон. През всичките тези столетия, мястото на Земенския манастир е бил като магнит за иманярите. Тук те търсели имането на основателя на царската династия Шишмановци – цар Михаил- Асен III Шишман.

В началото на 19 в. Земенския манастир е  възстановен и тогава са построени жилищните сгради.

В навечерието на Априлското въстание земенския игумен Михаил организирал чета за участие във въстанието и заплатил за това  с живота си.

След Освобождението единственото, което било добавено към манастирските сгради, е малка камбанария в двора до жилищното крило.

До 1966 г. манастирът „Св. Йоан Богослов“ е бил действащ. Разказват, че през последните си десетилетия манастирът е бил своеобразна лечебница за монаси с психически разстройства. През 2003 г. Светият синод преотстъпва манастира на Националния исторически музей…

Бяхме си купили билети за професионална беседа. След като Вили поиска разрешение да правим снимки и получи традиционния отказ, примирихме се и наострихме уши за разказа:

          - Земенският манастир един от най-старите и най-ценни паметници на средновековното ни изкуство. Църквата е кубична сграда с размери 9/9/9. Куполът й дава още 2 метра височина. Изградена е от камъка „бигор“. Има две изписвания – първото през 11 – 12 век и второто – през 13 – 14 век. Единственият запазен образ от първото изписване е на света Ана (показва със „светлинна показалка“). Това изписване е преди Боянската църква. Всичко друго, което виждате е от второто изписване… Обърнете внимание на ктиторите – тези два образа от края на 13 и началото на 14 век - боляринът Деян и неговата съпруга Доя са едни от първите болярски образи на средновековната ни стенопис. Доя е украсена с перлени обици и е облечена с червена носия, типична за този край и по това време. Аз твърдя, че е по-красива от Десислава на Боянската църква и това не е само и просто мое мнение като дългогодишен работник… Обърнете внимание на сцената в Гетсиманската градина, в която Христос разговаря с Петър. В ляво са учениците на Христос и художникът е нарисувал лица, при които няма едно с друго да си приличат.

Следва разказ за сцените от Страстната седмица, които заемат основно място в стенописването на храма.

          - Страстната седмица започва с евхаристията, със светото причастие. Журналистите наричат тази сцена „Двойния Христос“. Майсторът е нарисувал два образа на Христос един до друг. Единият Христос раздава хляб на учениците, другият -дава  виното.   Учениците са разделени на две, по шестима във всяка сцена…

          - Това не са ли два стенописа, поставени един до друг, съединени по някакъв начин? – попитах.

          - Не, това е една картина! Не знаем какъв смисъл е влагал художникът при това раздвояване! Два Христоса в един стенопис!.. В Земенската черква има още една сцена, която няма да срещнете на друго място  – това е изковаването на пироните за разпятието на Христос. Също уникален стенопис… Пред нас е и един от първите стенописи на св. Иван Рилски…

          - Кога са реставрирани стенописите?

          - Не са реставрирани, само са почистени и консервирани. Това се случва през 1974 г.. От тогава храмът е в този вид.

          - Кажете ни нещо за олтарната маса… Казват, че е чудотворна!

          - С лявата ръка докосвате камъка и си пожелавате нещо… С лявата ръка се приема енергията, а с дясната се изпраща, затова ви казвам, че докосването трябва да го направите с лявата…

Излязохме от черквата и запалихме свещи отвън, до вратата на храма. Вътре не се разрешаваше палене – нормална мярка срещу повреда на стари стенописи.

          - Вили, кое те впечатли най-много? – попитах.

          - А теб?

          - Сцената с изковаването на гвоздеите за Разпятието… В тази сцена има жена и тя е май най-активната при изковаването. В средновековието не може да има жена – ковач… И разбира се, „Двойният Христос“!

          - За мен най-впечатляващи са очите в два стенописа! Виж очите на Йоан Богослов над входната врата на храма! Тревожни очи, уплашени очи! Виж и очите на св. Ана от 11 век! Не съм виждала толкова тъжни очи на икона! Сякаш ще заплаче! Няма такава изразителност в средновековната стенопис!

          - Така е! По принцип през тези векове образите са еднотипни, а тук сякаш е търсена индивидуализация!

          - Не просто индивидуализация, а ясни емоционални състояния!

          - Тази скръб в очите на св. Ана - опитах се да търся връзка с епохата - може би говори нещо за началото на робството? На Византийското робство?

          - А тревогата в очите на св. Йоан?

Замълчах. Стори ми се изкуствено да търся връзка с края на 14 век. Но знае ли човек…

Отидохме отново при жената – екскурзовод, която продаваше сувенири и книги.

          - Извинете, попита тя, мога ли и аз един въпрос?

          - Разбира се!

          - Вие ли сте Велислава Дърева?

          - Аз съм.

Благодарихме на жената за любезното гостоприемство и хлътнахме точно до изхода в една зала с изложба, посветена на овчарите по Европа, на техния бит, работа и празници. „Тази изложба е покана да опознаем овчарските песни и свирни, приказки и легенди! Да се потопим в един приказен, но и суров свят…“ Текст на огромно пано, с който започваше представянето на експозицията.

Изложбата беше озаглавена „ИМАНЬЕ БЕЗ ДОВЪРШУВАНЬЕ“. Не разбрах текста. Погледнах  в долния край превода на английски: „INEXHAUSTIBLE WEALTH“. Сега го разбрах  – „НЕИЗЧЕПРАЕМО БОГАТСТВО“. Стана ми леко неудобно. И тъжно.

         

Няма коментари: