Тази сутрин за пръв път усетих есента. Лека и прозрачна.
Едва пристъпва – притеснява се, че е подранила. Хладен мирис и приглушена
светлина си постила, за да изтика гръмогласното изобилие на лятото. Всичко, пожълтели листа, влажни камъчета,
сиво небе, притихнали птички, подготвят сърцето за едно ново вълшебство.
Блясъкът и излишъкът си тръгват. Идва мекият уют.
Няма коментари:
Публикуване на коментар