Грях

-    Статията ти е прекрасна. Малко е дълга, но се чете на един  дъх. С много финес, с  много лекота си направила диагноза на страшно сложни неща.

Стажантката поруменя. Секунда преди да свали поглед, долових радостта и благодарността.

    

Отидох да си взема кафе.

-      Знаете ли защо винаги от тук си купувам кафе? Страхотно го правите! А и твърде рядко човек получава нещо с усмивка. При вас тя е в изобилие!

Продавачката се усмихна.

-      Е, при тези думи на човек му идва по цял ден да прави кафета и да се усмихва.

В стаята влезе шефът. Веднага му изстрелях думите:

-      Шефе, при това отношение няма как да не ти работя като древен египтянин на пирамида!

-      Какво отношение?

-      Казал си на един колега, че съм незаменим. И че ще направиш всичко, за да ме запазиш.

-      Какво съм казал?!

-      Хайде, хайде, строгостта като фундаментално качество на добрия ръководител. Дядо ми, навремето, казваше, че дете трябва да се целува само докато спи!

     

Шефът страшно се развесели.

-      А бе, знаеш ли, може и да съм го казал. Вчера на рождения ден след втората водка всички ми изглеждахте прекрасни. Ама, да не се обидиш! Аз наистина държа на теб! Много си готин!

На връщане от работа по стълбите срещнах домоуправителката.

-      Здрасти! Ако не си ти, тоя блок ще се скапе! Виждала ли си по-приятна градинка до някоя друга кооперация?

-      Какво?!

-      Добре де, ако някой не ти е благодарен, е пълен идиот.

Лицето на жената светна.

Влязох в кабинета. Отворих Библията. На любимото място. Моисей току що бе получил от Бог Десетте заповеди. Заковах си погледа на деветата -  „Не лъжи!“. Не е казано точно така, ама аз така го схващам. Очите ми се насълзиха. Леко се разхлипах. Размекнах се, но бързо се стегнах. Мъжете не трябва да плачат. Дори когато вършат грехове.

Затворих Библията. Допрях дланите си, повдигнах леко глава и затворих очи. „Господи, прости ми! Много лъгах днес! Прости ми! Никога повече няма да лъжа!“

Погледнах пак Библията. Нещо ме сепна. Погледнах в себе си.  „А бе, ти на Бога ли говориш така, нещастник!“

И се разревах неудържимо.