Деца към Рая

-      Ще го направим ли?

-      Не знам, още мисля.

-      Какво му мислиш толкова, нещата не са ли ясни?

Изгледах гигантските стълбове за високо напрежение от долу до горе. Четирикраки чудовища, които тръгваха с огромен квадрат от земята и оплетени с метални ленти постепенно се стесняваха, за да се забият в небето. Сякаш бяха отговорни за държането му на почтително разстояние.

Нямаше да е трудно. Щяхме да се изкатерим по металните ленти до върха и от там – „Хоп!“ – на жиците. Сигурна смърт! После – „хайде в Рая!“

Бяхме седнали в тревата на пространство, което всички наричаха „Района“. Той отделяше къщите от ж.п. линиите. Петдесетина метра широк и сигурно с километри дълъг, с много трева, храсти и дървета – нашето Царство за игри.

Най-интересни бяха игрите на самите релси. Например, поставяш стотинка на релсата и след като премине влак, получаваш размазан кръг от метал, който приличаше на медал. А състезанията бяха страхотни. Качвахме се по товарните вагони и скачахме от тях, когато влакът тръгнеше. Печелеше този, който скачаше най-късно. Или преминаване под вагоните. Печелеше този, по време на чието припълзяване влакът потегляше.

Погледнах братовчеда. Той беше забил поглед в земята и се опитваше с някаква пръчка да промени маршрута на дълга върволица от мравки.

-      Светльо, - наруших мълчанието – нали искаме да отидем в Рая? Като пораснем ще натрупаме много грехове. Това е сигурно. И влизането в Рая ще е проблем. Сега сме деца. Аз на 14, а ти на 12. Грехове нямаме. Увисваме на жиците и право в Рая!

-      Добре де, ти откъде си сигурен, че нямаме грехове? – Светльо  не беше лесен събеседник. – Аз например, вчера такъв шут забих на петела, че това не може да не е грях!

-      Забил си шут на петела! Голяма работа! А баба, като коли кокошките, това грях ли е? Да не би един шут да е повече от едно колене?

-      Че откъде да знам? Наранявам друго същество. Нараняването е грях! От дядо го знам.

-      Добре де, питам те за коленето! Направи сравнение!

-      Ами, да направя. Дядо каза, че Бог е създал тези животни за храна на хората. В случая на нас. Няма как да го изядеш, ако не го заколиш. Значи коленето не е грях! Ритането е безцелно и хулиганско. Така каза баба. Според теб, хулиганството не е ли грях?

-      И да е грях, е малък! За такъв грях свети Петър няма да ни спре! Все едно аз да се притеснявам, че вчера откраднах от курника на съседите пет яйца!

-      Ами, трябва да се притесняваш! Краденето е записано в Десетте божи заповеди. Краденето е грях! И ти се мислиш за праведен!

-      Виж, какво, Светльо! Може да е грях, но за възрастните! Ние сме малолетни. Ние не носим отговорност за поведението си, защото сме още неосъзнати. Така че, докато стана на 18, спокойно мога да си крада яйца, а ти спокойно можеш да биеш шутове на петела. Разбра ли?

-      То, при теб не са само яйцата. Помниш ли преди няколко години ти остана да спиш у баба Вера?

-      Е, и? Не разбирам...

-      Я разкажи как стана!

-      Баба нещо ме ядоса и аз й казах, че тази нощ няма да се прибирам. „И къде ще спиш?“ – пита ме тя. Бяхме на пейката пред баба Верини. „Бабо Вера, мога ли да спя у вас?“ Тя се захили. „Заповядай!“ Баба също се захили и ме предизвика: „Хайде да те видим!“

-      И ти го направи! Но аз помня много добре, ти ми разказа, че си спал в леглото на баба Вера!

-      И какво от това?

-      Спа ли в нейното легло? Спа ли с баба Вера? Знаеш ли колко пъти съм чувал баба и дядо да казват: „Да спиш с друга жена е прелюбодеяние!“ Значи е грях!

-      Да „спиш с жена“ означава да правиш секс!

-      Това за секса го знам. Ама и спането с друга жена е грях. Не само секса. Иначе нямаше да казват „Да спиш с друга жена…“!

-      Освен това, тя не е „друга жена“, защото си нямам своя! Значи не е грях!

-      Как да не е друга? След като си нямаш своя, всяка жена е „друга“! Разбра ли? Веднъж крадене, па макар и на яйца, втори път спане с друга жена, па макар и с баба Вера. Ама, вярно, ти как спа? Та тя е сто и двайсет кила!

-      Ами как, трудно! Почти на ръба на леглото. Още един аргумент, че не съм извършил грях!

-      На ръба, на ръба, ама спа, нали?

-      Уф, добре де, половин грях... Все пак мисля, че сега шансовете ни да отидем в Рая са много по-големи, отколкото след като пораснем. И какво толкова си се вкопчил в този живот, бе Светльо? Ще минат 50 – 60 години и животът ти ще свърши. А сега, ако виснем на жиците, цяла вечност в Рая! Я сравни 50 години с една вечност!

-      Че какво ми пречи да си ги изживея тези години и пак да отида в Рая? Хем вечност, хем 50 – 60 години тук!

-      Да, ама не е сигурно, защото ще натрупаш много грехове.

-      Аз петли повече няма да ритам, няма да спя с други баби и няма да лъжа. Заклевам се! Нещо да кажеш?

-      Не знам… Довечера ще поразпитаме дядо още малко. Той е поп и всички неща за Рая и Ада са му известни. Ако каже, че умрели деца отиват направо в Рая, защото това, което са направили не им се брои за грях, навиваш ли се? Даже ще го накарам да се закълне и прекръсти!

-      Ако се закълне, по-става!

                                        *    *    *

-      Дядо, това, което правят децата, може ли да бъде грях?

-      Не може, но това не пречи да ядете бой от време на време! За какво става дума?

-      Щом не прави грехове, едно дете като умре, нали отива направо в Рая?

-      Децата отиват в Рая. Кръстените, обаче!

-      А има ли значение как е умряло?

-      Не те разбирам…

-      Да кажем се самоубие…

Дядо ме изгледа продължително.

-      Не! Самоубийците не ги пускат в Рая! Дори да са деца!

Светльо се закашля, малко изкуствено, уж че се е задавил, стана, отдалечи се от масата и скришом ме повика.

-      А бе, батко! Видя ли как щяхме да се прекараме!

-      Какво ви става бе, деца! Защо скочихте от масата! Я бързо се захващайте със супата!

Върнахме се по столовете си.

-      Спорехме нещо, измърморих.