- Ще го направиш ли?
-
Не знам. По-скоро, не!
-
Обещал си го.
-
Много обещания не се изпълняват.
-
Не ти прилича. Бъди достоен за името
си.
-
Име като име.
-
Петър. Казваш се “камък”!
-
Камъни за хвърляне.
-
Не, твърдост и устойчивост.
-
Да нося на бой.
-
И да държиш на думата си.
-
Не мога да се извиня!
-
Можеш. А и обеща повече!
-
Да я целуна? Не! ...Знам, че обещах.
-
Виновен си за скандала. И това знаеш.
-
Знам... С ума го разбирам. Със сърцето
– не!
-
Длъжен си!
-
Стига с тези нанагорнища!
-
Недоразумението ще приключи – с една
усмивка, едно “извинявай” и една целувка...
-
Дай ми още малко време!
-
.............
-
???
Вътрешният глас изчезна.
Тишина. Петър потъна в самота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар