Подпийналият

Спрях се, за да си напълня лулата. Към мен се приближи млад мъж, явно подпийнал. Усмихна се.

-      Лула ли пушите?

Банален подход. Щеше да иска я цигара, я два лева, защото не му стигат да си купи билет за някой рейс. Отвърнах на усмивката. С пияните на улицата – само с добро.

-      И аз имах лула. Бях си купил на старо един мерцедес 220. Под седалката намерих лула. Явно старият собственик си я беше забравил. Чудесна лула – инкрустирана, баровска. Опитах се да я пуша. Казаха ми, че не трябва да гълтам дима. Че това пушене ли е? Хвърлих я.

Явно разговорът нямаше да мине с две изречения. Има и такива просяци.

-      Да бе, не трябва да се гълта… глупости… - Очаквах истинския въпрос.

-      Бях в Босна. Старшина. Беше ужасно. Татко изгони мама от апартамента и аз отидох да печеля пари. Исках да й купя апартамент.

„С това пияно момче нещата ще са по-сложни“, помислих си и се въоръжих с търпение.

-      И сега ще ме попитате колко човека съм убил…

-      Няма да те питам.

-      А аз няма и да отговоря. Много са, много са…

Явно по някакъв начин трябваше да вляза в темата.

-      Имам близък познат, който е воювал в Афганистан. От други научих, че в засада му избили ротата. Само той останал. Върнал се в базата, взел пет човека и избили цяло село.

-      Сам ли ги е избил?

-      Не, с още пет човека. От тогава - психотропни и уиски от 7 ч. сутринта. До вечерта.

Младият мъж ме погледна благо и втренчено, явно доволен, че разговорът тръгна. Бръкна в якето си и демонстративно извади литър водка.

-      Няма психиатър в София, когото да не познавам. И те, всичките, ме знаят... След Босна се бих в Ирак. Ще ме питаш колко хора съм убил.

-      Няма да те питам…

-      Върнах се и четири месеца след това мама почина от левкемия… Не можах да й купя апартамент.

Мъжът наведе глава и се прекръсти. Аз също се прекръстих.

-      Веднъж… Купчина с трупове… Огромна купчина… Един офицер ми подаде туба с бензин и ми каза: „Пали ги!“ Не можех да ги запаля. Ама, заповед… За неизпълнение – разжалване и изгонване… Извиках един ефрейтор. Побутнах му тубата с крак и му заповядах: „Направи си от купчината огън!“ Горкият нямаше на кой да прехвърли заповедта. Подадох му запалка. И той ги запали.

Очите му станаха дълбоки, тъмни и мрачни.

-      От тогава не мога да държа в ръце ни кибрит, ни запалка.

На ревера на якето му забелязах значка. Прочетох думите, изписани на нея. Взех повод от тях:

-      Бях на митинг. Срещу войната в Украйна.

-      И какво?

-      Младо момиче, явно журналистка, ме попита защо съм против войната…

-      И ти какво й отговори?

-      Казах, че не й разбирам въпроса. „Защо съм против войната?“ ли ме питате? Тя леко се смути...

Младият мъж погледна значката и я целуна. На нея пишеше   „The war is over“. „Войната свърши“. Извади цигара.

-      Може ли огънче?