Игра с мисъл

Не става дума за игра, която изисква повече интелигентност. Или такава, при която мисленето е важен инструмент.

Става дума за игра, при която мисълта е играчка. Приготви се да поиграеш с мисъл така, както би играл с кубчета, с карти, с коте или с нещо друго.

Какво правиш с една играчка? Общуваш с нея. Местиш я, подреждаш я, подхвърляш я, криеш я, откриваш я, променяш я. Много и различни работи. Ако е предмет е едно, ако е живо същество – друго. Зависи от играчката.

Знаеше ли, че мисълта може да бъде играчка? Всяка мисъл.

Ако ти е за пръв път, избери си мисъл, която те тласка към действие. Такива мисли имат повече енергия, по – обемни са, по – лесно се „хващат“. Това са мисли – желания. При тях има наситено чувство и подтик. Например мисълта – желание да си дръпнеш от електронната цигара, или да си вземеш бира от хладилника, или да си пуснеш телевизора за точно определено предаване, или да се пресегнеш към книгата, която си оставил на интересно място… Когато напреднеш, пробвай и с други, дори с  много абстрактни. Ако си новак , не пробвай с мисли като „Аз съм нещастен“, „Тя ми слага рога“ или „Шефът е абсолютно говедо“. Може да стане играчка – плачка.

Как се играе?  Фиксираш мисълта. Оглеждаш я, въртиш я в ума си, правиш я по – силна, после я правиш по – незначителна. Тук условието е да стоиш физически бездеен. Да не й се подчиняваш. Защото ако скочиш например към хладилника, за да си вземеш бира, или се пресегнеш към книгата, вече ти не си играеш с нея. Тя те е подчинила. Тя те е превърнала в свой инструмент. Тя е започнала да си играе с теб. Ти си станал играчката. Да си играчка на своя мисъл е една друга игра.

Остани физически пасивен! Наблюдавай я! Тропа ли с крак? Сърди ли се, че не искаш да си й играчка? Мърмори ли? Усилва ли своята интензивност, за да те сръчка да напуснеш пасивността? Какво прави?

Наблюдавай я! Опитай се да я измериш, да я претеглиш! Обемна ли е? Значима ли е? Прави ли се на диктатор? Или се моли? Как се отнася към теб, играещия? Виж, прецени колко време живее! Кога се роди? От какво се роди? Че как така се роди, тя не е ли вечна? Преди нея какво беше? Колко време ще живее? Ще издържи ли дълго време да бъде играчка или ще стане непоносимо настоятелна играчката да си ти?

Сега се опитай да я скриеш. Само за малко. Не, не да я изгониш! Не прилагай номера, за да я унищожиш! Просто я скрий. Мисълта -  играчка може да бъде скрита като я затрупаш с други мисли. Извикай друга мисъл. Например, ако мисълта – играчка е „да включа телевизора“, помисли си как точно в този момент май искаш да си включиш радиото. Или да си вземеш книга. Или да си навън, в парка, в МОЛ – а, на работа. И пак наблюдавай!

Съпротивлява ли се? Ти я затрупваш, а тя какво прави? Промушва ли глава, за да покаже, че е тук? Или се е примирила, че е играчка и че ти я криеш? Ако в един момент констатираш, че за кратко е изчезнала, че друга мисъл я е заменила, значи си успял.

-      Зак! Ето я! Пак е тук!

Пак я скрий. Нека да изскочи. Сега се опитай да я промениш. Както можеш с ръце да промениш формата на един балон, на едно плюшено мече, на парче пластилин. Получава ли се?  Например можеш ли мисълта „да дръпна от електронната цигара“ да я стиснеш и тя да заприлича на мисълта „що не си хапна от оня шоколад“? Или тази мисъл се държи като парче желязо?

Играй! Играй!

Опитай!

След минута или повече поеми дълбоко въздух, изпусни го бавно и си сменете местата. Остави мисълта да си поиграе с теб.