Лидери

В Партията за страхотен прогрес (ПСП) нещо скърцаше. В централата валяха становища, декларации и призиви. Общо взето цялата членска маса искаше ръководството да се ангажира с ясна позиция. А за ръководството нещата не бяха толкова прости.

Лидерът Душков най-накрая се реши да свика митинг и лично да го оглави. „Не на глобалното затопляне!“ – това беше емоцията на деня. Това искаха да чуят от него членовете на ПСП.

Преди да предприеме този решителен ход лидерът Душков се опита да притъпи партийното негодувание с няколко пресконференции. Обясняваше, че по принцип е против глобалното затопляне, но че точно в този исторически момент глобалното затопляне решава някои важни проблеми на човечеството. Например, на хората в най-северната част на света ще им стане по-топло, а това е добре. Освен това през зимата на прелетните птици няма да им е толкова притеснено, няма да бързат толкова с подготовката за отлитане на юг. Това спокойствие щеше да подобри психоклимата във фауната и косвено щеше да подейства благоприятно на целия земен психоклимат.

Простите хора от партията обаче не разбираха сложните взаимовръзки. А повечето бяха прости. Пропагандата им беше набила в главите, че глобалното затопляне ще разтопи ледовете на полюсите; че нови океани ще залеят континентите; че цели държави могат да изчезнат. Изобщо в техните прости глави яко се беше настанил призракът на световната катастрофа.

Нямаше как обаче. Лидерът Душков трябваше да обяви митинга, да присъства на него и да държи реч. Тръпки го побиваха като си помислеше как ще реагира „Световната асоциация на индустриалните комини“, които всички за кратко наричаха „Комините“. Тази асоциация по целия свят беше нарочена за главен виновник за затоплянето. По целия свят протести срещу нея.

„И какво, лидерът Душков да бъде първият неблагодарник ли?“, мислеше си Душков. Та не бяха ли „Комините“, които го вкараха в политиката, които му осигуриха невероятни контакти в цял свят, които не даваха косъм да падне от главата му? Не бяха ли „Комините“, които финансираха партийната фондация „Коминочистачи за прогрес“?

Още при първото партийно мърморене срещу глобалното затопляне Главният инспектор на отдел „Хармонизация на васалните региони“  към „Комините“ го извика и му каза: „Овладявай си партията! Толкова сме инвестирали в теб! Опичай си акъла!“ Взе тогава лидерът Душков да му обяснява за специфичните партийни ценности, за древните партийни традиции, с други думи – за обективния характер на трудностите пред безразличието към глобалното затопляне. Ефект никакъв! Ядоса се тогава лидерът Душков. Изпрати на Главния инспектор сравнителен анализ между свои речи и разработки на партийния отдел „Изследване и обслужване на партийните ценности“. Нека да види дали е лесно! Политиката е като изкуството. Гледаш го артиста – с каква лекота ти прави драматични внушения, а колко труд, колко пот и сълзи стоят зад това умение! Колко труд се изисква, за да се постигне лекотата, естествеността и внушаемостта!  „Тъпи международни чиновници!“ си мислеше Душков, но от това не му ставаше по-леко. „А и черни неблагодарници!“, продължи Душков черната си мисловна серия. Какви ли не усилия беше положил, за да се хареса на „Комините“? Дори само последния месец да бяха отчели… Душков роди идеята и финансира научна конференция на тема „Топлото като върховно благо“. А и заглавието на един от основните доклади го измисли той. Заглавие – риторичен въпрос: „Искате ли да бъде студено на вашите деца?“ Много се гордееше с тази конференция. След нея прати делегация на световния форум „Враговете на затоплянето – пример за ценностна безотговорност“. И куп други неща беше направил.

Сега трябваше да оглавява митинг под надслов „Не на глобалното затопляне!“ И реч да държи! Нещо направо го душеше за гърлото. И защо бяха тези претенции към него? На власт ли бяха? Не! На власт беше Партията за разтърсващи реформи (ПРР). Тя да се занимава с проблема! Нея да замерят с претенции! „А ние, какво? В опозиция! И какво зависи от нас?“

От друга гледна точка това, че бяха в опозиция си беше цяло щастие! Ще си повикат срещу затоплянето, но за управленски решения никой не може да ги закача. Нито комини могат да бутат, нито глоби да налагат!

На лидерът Душков му беше ясно, че в опозиция е по-лесно да бъдат обслужвани ценностите. По-лесно е да се вика! Пък и „Комините“ няма да са толкова обезпокоени и придирчиви. Нали искаха все пак ръководството на Партията на страхотния прогрес да държи юздите на своите членове? Защото като дойдат утре в другиден на власт ще искат разни работи. А това идването на власт не е иди ми-дойде ми. Гъделичкане на простия електорат трябва. А как да стане гъделичкането ако не му внушаваш, че си с него, че си с неговите ценности?

                                 *    *    *

Въпреки големия риск лидерът Душков реши да не държи реч. Тази работа щеше да я даде на младите. И щеше да го обясни. Дава път на младите! Не ги запушва като бивол на козя пътека! А след основните речи, когато започнеха скандиранията, той щеше да вика „Долу!“. Беше се разбрал и с телевизиите. Като вика „Долу!“ да го дават в едър план. Много добре го беше измислил. Тълпата скандира „Не на глобалното затопляне!“, а той вика „Долу!“. Простият електорат ще си мисли, че той вика „Долу!“ на затоплянето, че го отрича, че дори го проклина. А когато стане дума в централата на „Комините“ за този митинг, с усмивка и спокойно ще им обясни, че вика „Долу!“ на „Не!“-то!