Цветна страст

Покани ме на рожден ден у тях, въпреки че се познавахме от скоро. Предложи ми статия за списанието, което ръководя. Бях впечатлен от дълбочината и лекотата на анализа. Звъннах му, срещнахме се и разговаряхме. Допаднахме си. След това заедно намерихме поводи да се видим още няколко пъти.

На масата бяхме седем човека. Не познавах никого от приятелите му. До мен, от дясната ми страна, беше седнал мъж на около четиридесет. Приятно, спокойно и хармонично лице; лека усмивка, която ту се свиваше, ту се разширяваше, в зависимост от темата и емоцията на разговорите. Това, което ме шокира у този мъж беше облеклото му – ярко зелено сако, снежнобяла риза и червена вратовръзка. Само още двама от гостите бяха по костюми. Останалите бяхме облечени в обичайни за ежедневието дрехи.

Мъжът до мен явно улови продължителния ми поглед върху сакото, усмихна се и каза:

-      Обичам необичайното съчетание на цветове. Яркозеленото и червеното не си ли пасват? Според мен са в хармония.

-      Разбира се, - бях достатъчно учтив – всеки със своя вкус. С всичко е така – и с цветовете и с книгите и с музиката.

-      Обичам и книгите и музиката. Моята страст обаче са цветовете. Обичате ли сутрин изгрева?... А залеза?

-      Не ми се случва често да ги наблюдавам. Обичам ги, разбира се!

-      Когато съм на море през лятото винаги посрещам изгрева. От години почивам на едно и също място. Половин час преди изгрева сядам на брега. И чакам. В един момент хоризонтът леко заискрява, плахо розово започва да избутва около себе си гъсто сивото, слънчевият диск леко се показва и над него черното започва да отстъпва място на синьото… Извинете, досаждам ли Ви?

-      Ни най-малко.

-      Златна пътека тръгва от хоризонта и спира до мен. Синьозеленото на водата играе, искри, позлатява се, сменя тъмни и светли нюанси…Светът се ражда. Уникално е.

-      И аз имам такива спомени. Чудесно е…

Нямах нищо напротив да си говорим за цветовете и природата. Странно е, наистина… Но не е ли по-странно, че потънали в нервното си ежедневие, реките от мисли бягат от красотата като от нещо ненужно, незначително и банално?

-      Ако темата не ви е скучна, мога ли да продължа още малко?

-      О, разбира се! Връщате ме в моето детство, когато очите ми бяха широко отворени за цветовете. Сега не е така. Наистина ми е приятно…

-      Да си говорим на „ти“?

-      Разбира се.

-      Изгревът в морето е само едно от вълшебствата на цветовете. Навсякъде го има това вълшебство, стига очи да имаш… Като малък през лятото раснах на село. Дядо ми имаше два коня. Често ги изкарвахме на една огромна поляна. В ранното лято тревата е ярко зелена. А как само прелива и се слива това зелено със синьото на небето! А ако има и пухкави облачета, просто е божествено! Слънцето, скрива се, показва се, играе! Златистото разрежда синьото, тук – там блести, тук – там се сгъстява. Конете тичат, кафявата им кожа преминава през зеленото като някаква феерия. Привечер зеленото потъмнява, синьото потъмнява и ако дочакаш залеза, ставаш свидетел на приказна картина. Кърваво червен похлупак върху слънцето, който помътнява плавно, за да се превърне в един момент в строго сиво и накрая в черно… Черното също е цвят. Казват, че не е, ама е! Мога да ти изброя поне десет нюанса на черното – лъскаво, игриво, строго, разредено, плътно, бездно… Това и за бялото се отнася – искрящо, убито, тържествуващо, смръщено…

-      Смръщено бяло?!

-      Да, смръщено бяло. Черното и бялото са много богати. Много нюанси имат. Повечето хора обаче нямат очи за тях.

След това ми разказа за рибките си от топлите морета, за които полагал много специални грижи. Тюркоазено жълто, изумрудено зелено, сапфирено синьо, рубинено червено…Рибки, събрали богатството на цветовете на вселената.

Този разговор трая не повече от десет минути. След това минахме на обичайни теми – политически, спортни, битови.

На другия ден рожденикът ми се обади по телефона:

-      Интересно ли ти беше с моя приятел със странното сако?

-      Да, много приятен мъж. Малко ме смути със своята страст по цветовете…

-      Виж, Юрка… Нарочно не те предупредих. Ние, неговите приятели, също водим такива разговори с него. Въпреки, че той знае, че ние знаем…

-      Не разбирам…

-       Той е далтонист. Стопроцентов. Само бяло и черно... Да говори за цветове е неговата тиха малка лудост. Иначе е абсолютно нормален.