Сутрешен избор

Станах, измих си очите и си направих чай. Седнах. Реших да отделя петнайсетина минути за избиране. На какво днес да се ядосвам най-много? Много неща за ядосване. Не мога на всички да отделя време и нерви. Трябва да номинирам някои. А от тях да избера главното нещо за ядосване. Направих списък.

Разпалките за камината ми свършиха. Довечера ще трябва да се блъскам в мазето. Вместо да си пия виното и да си слушам любимата музика. Пфу! Едно.

С тия пари до заплата трудно ще изкарам. Трябва да намаля тютюна поне наполовина. И вместо водка „Финландия“, ще си купя някоя шльоковица за пет лева. Пфу! Две.

Обещах да напиша онази статия за онзи тъп учебник по психология, в който материала за шизофренията е илюстриран с образа на Дон Кихот. Отдавна обещах. В редакцията вече ме гледат подигравателно. Пфу! Три.

Вчера ми се проби лулата. Точно сега не мога да си купя нова. Ще трябва да затискам дупката с пръст, иначе не става. Пфу! Четири.

Оплешивявам. Остарявам. Сърцето прескача. Пфу! Пет.

Чух шефът да мърмори, че му трябвали млади хора. Какво иска да каже? Какво, а? Пфу! Шест.

И аз измърморих за колегата, че е пълен идиот. Тихо го измърморих. Той май чу! Ега ти слуха! От два дни ме гледа накриво. Пфу! Седем.

Стига толкова!

Как ще стига, бе! Ами печката, която дава на късо, та бушонът постоянно пада? Ами тая картина в хола, дето ми е писнала, а жена ми не дава да я откача, защото била скъп спомен? Ами дъщеря ми, където ми иска 300 лева за онази екскурзия, а аз ги нямам?

Колко станаха? Десет?

Да спра на десет! Според питагорейците това е свещено число. Че то и седем е свещено! Ама за кой беше свещено… Май за евреите.

Хайде, от десет!

А не е ли по-добре да се ядосвам на всичките десет? Целият ден е пред мен. За всяко ще има време. Тъпо е, обаче. Човек като се разпилее, губи се качество. В човек всичко трябва да е перфектно. Дори ядосването.

Да номинирам три. Така се прави. От десет – три. И в спорта е така. Първо, второ и трето място. И на световния конкурс по красота е така.

Да речем… Картината, която ми е писнала; лулата с дупка на дъното; екскурзията на дъщеря ми, за която нямам пари.

И какво, да изоставя оплешивяването; шефа, дето му трябвали млади хора и принудата да пия шльоковица? Ами днес ще ги оставя. И утре ще съм плешив. А шефът ако иска да ме махне, ще ме махне! И да се ядосвам и да не се ядосвам!

Чакай бе, къде е казано, че на ядосване подлежат само нещата, които могат да се оправят? Ако вали град и ми съсипе доматите в двора, нямам ли право да се ядосвам? Имам! Ядосването е свещено човешко право! Както радостта! Същото свещено право е!

Картина, лула, екскурзия…

Ама много равностойни са! Ненагледни, като три капки вода от гледна точка на повод за ядосване!

Май най ме влече лулата. Да притискам с пръст дупката! Много е нелепо! А, ето разликата! Да гледам картината не е нелепо! Дразни ме, ядосва ме, но нелепост няма. Да ми е чоглаво, че нямам пари за тази екскурзия, също не е нелепо. Такива са доходите в шибаната ни държава! А да се ядосваш на държавата не само, че не е нелепо, а си е направо дълг за един свестен гражданин.

Готово! Първо място за лулата! Второ – за картината. Трето – за  екскурзията.  

Днес ще се ядосвам на дупката на лулата. Цял ден.

Напълних лулата, запуших със средната фаланга на средния пръст дупката на дъното (с показалеца и палеца държа чашката на лулата), паля и се наблюдавам. Тъпо и нелепо! Нелепо и тъпо!

Добре де, все някой ден ще трябва да си купя нова лула! Не мога вечно да си държа пръста на тази дупка! Като ще е някой ден, защо да не е днес? Имам скрити двайсет лева. На четири съм ги сгънал и съм ги пъхнал в най-тясната преграда на портмонето. Никой не ги знае. А една тъпа лула от черешово дърво толкова струва. Да не би да съм тръгнал да си купувам лула от брайър, дето струва от двеста лева нагоре? Не съм! Защото съм отговорен баща и съпруг.

Има обаче проблем. Аз ако вадя по двайсет лева за всяка номинация за ядосване, докъде ще стигна? Два дни няма да издържа. ..

А ако номинирам пробитата лула за месеца? Не просто за днес, а за целия месец? Тогава е оправдано.

Тръгнах за работа, отбих се в отсрещния магазин за тютюн и алкохол, извадих двайсетте лева и си купих нова лула.  От черешово дърво.