Чакай! Чакай! Каква е тази
безметежност? Откъде се взе това спокойствие? Вътре – тишина някаква, сладост
някаква…Няма ги облаците. Няма ги гръмотевиците.
Ама това е щастие!
И откъде накъде щастие? Да съм спечелил
някакви сериозни пари, не съм. Да съм си построил мечтаната къща с басейн в
двора, не съм. Да са ме отрупали с дарове, не са. Да съм станал известен,
уважаван и любим, не съм. Да се е задало някакво гарантирано и безоблачно
бъдеще, не е. Да е било само сън, че толкова години се трупнаха, не е. Да съм почнал да плувам във фитнеса
по-бързо от онази 70 годишна баба, не съм.
Тогава? Защо се чувствам щастлив?
Нормално ли е? Заслужено ли е?
Хубаво ми е, прекрасно ми е… Не
знам защо, ама ми е гот!
И ако мога да съм щастлив, без да
съм направил нищо по въпроса, защо трябва да правя толкова много неща, за да
стана щастлив?
1 коментар:
Tova e blagodarnost za mnogo napraweni ne6a.
Публикуване на коментар