Чертата

                                              

Качеството на  живота ни зависи от това, как използваме Чертата. Ама нямате идея колко  важна е  Чертата! Къде я срещаш, колко често я срещаш, после колко пъти, кога и как самият ти посягаш към нея.

Като малък майка ме беше засипала с Черти. Връщам се в къщи, тръгвам по коридора към кухнята, но виждам сложена Черта. Ясно! Връщам се назад, събличам външните си дрехи, обличам домашните и тогава влизам в кухнята. В кухнята, хола и спалнята беше пълно с Черти – те ми показваха къде мога да стоя и къде – не. На дивана в хола например, не можех да пребивавам – той беше предназначен за гости. После като юноша ми разЧертаваха бъдещето. Най-добре беше да стана лекар, в краен случай – адвокат. Тук обаче не прекаляваха – Чертите бяха меки, ефирни, така да се каже факултативни.

Едно от най-важните умения в живота се оказа умението да заЧертаваш. Постоянно те връхлитат съмнения, мушкат те притеснения, стягат те лоши предчувствия. Майсторите на живота умеят да удрят по една Черта на много от тези духовни плевели. Ей, не се научих да удрям по една Черта на десетки и стотици досадни, излишни, натрапчиви, изсмукващи силите и затъпяващи неща. Виж, с Точките бях по-голям майстор. Разбера, че някой ме е предал и слагам Точка. После обаче ме връхлитат угризения, съжаления, съмнения и тук трябва да се слагат Черти – кръстосани, а това не успях да го науча добре.

И с многоточията не бях зле. Оставям недовършени неща, ей така, да си висят. Поставям някакво Начало, след това хвърлям нещата и поставям многоточие. Или пък някой иска нещо от теб, ти сумтиш, белиш очи, понякога мучиш, но ясен отговор не даваш. Това също е част от майсторлъка на Многоточието. С Чертата е друго. Започваш нещо и удряш след време Чертата. Или си го завършил или си го прекратил – обаче окончателно и завинаги. Давам пример. В библиотеката ми има една книга, която от 40 години се каня да прочета. Нито я чета, нито се отказвам да я чета. Не мога да сложа Черта. Виси си някакво Многоточие, вече 40 години...

Важно е човек да се научи и правилно да подЧертава. Избираш нещо, подчертаваш го и то става важно в деня ти, в годината, в живота ти. Аз обикновено като наплюмча Молива на Живота и толкова Черти изпрасквам, че като се отдръпна малко в страни и погледна – то почти всичко е подЧертано. Когато почти всичко е подчертано, в същност нищо не си подчертал. Тоест злоупотребил си с Чертата. Използвал си я не по предназначение. И изведнъж разбираш, че и да си я използвал или не, все тая. Примери, колкото искате. Във всяка област. Да кажем в чуждоезиковото обучение. Учил съм руски, френски, немски, английски, испански, турски, та дори и тамилски. И нито един език не говоря, с изключение на френския. И  то защото още като юноша животът ми го  подчерта така дебело, че нямаше как да не го науча. Другите езици, дето по своя инициатива съм ги подчертавал, то едни тънки линийки, то едни прекъснати, на пунктири приличат и нищо не се получи. И с музикалните инструменти същото. В къщи – китара, дори две, ксилофон, хармоника, йоника, дайрета, кастанети, гайда, малко акордеонче, флейта... И какво? Нищо. На нищо не умея да свиря. Да, обаче всяко в един момент от живота си съм подчертал. Майка ми, като дете, да ми беше дръпнала една дебела черта под китарата, например, ама не! Тя черти под музикални инструменти не слагаше. Само веднъж ме събуди през нощта, за да ме пита какво имам за утре и дали съм си научил по всичко. Казах, че само по пеене не съм си научил. Заповяда ми да стана, беше 00 часа, да взема нотната тетрадка и да започвам.  Час и половина! Такава дебела черта удари на това упражнение, че и до днес – след 50 години мога да запея с ноти този Моцарт: „сол – ла –си – сол -до-о – сол, сол – ла – сол – фа – ми-и - ми“... Малко се отклоних.  

Виж, ако в нещо съм успял с Чертата, то е правилно да слагам „под Черта“. Някои толкова бележки слагат под Черта, като в романа „Одисей“ например, че направо не се чете. И в живота е така. Обмисляш нещо, композираш главния текст и като започнеш едни пояснения, съмнения, доуточнения, презастрахования и в един момент се хващаш, че стоиш, а главният текст бездейства, все едно го няма. Ти си се забил под Чертата и продължаваш да усложняваш нещата. Ей това, не го правя. Или поне не го правя често. Замислям главната линия и джаста – праста, пък каквото стане. Под Черта – почти нищо или много малко.

Най-голямото умение в живота е да си устойчив, когато теб те заЧертават. Това мисля, че горе долу го усвоих. Тук е важно умението да изработиш искрено и истински следния въпрос: „Кви са тия бе, че да ме зачертават?“

И тъй като натрупах сериозен житейски опит, възнамерявам да открия едно Училище, което ще се казва „Чертата“. Основните уроци си ги представям горе долу така: 1. Изкуството на пестеливото подчертаване 2. Силата на зачертаването 3. Умението на правите линии 4. Изкуството на зигзагите 5. Баланси при поставяне „под черта“ 6. Борба с натрапените Черти 6. Устойчивост при „Зачертаха ме!“ 

За отличниците ще предвидя занимания, свързани с различни препинателните знаци. Например „Силата и слабостите на Точката, Многоточието и Питанката.“