Портретът

Митко Митев пресуши чашата и захлупи с ръце лицето си. Плачеше му се. Нищо не вървеше. Животът му се рушеше като пясъчна кула. 50 годишен, без работа. Фирмата, в която бе работил точно 23 години, фалира. Никъде не го взимаха на работа. Поглеждаха CV-то му, кратък разговор, любезности, клатене на глава, дежурното “Като вземем решение ще Ви се обадим” и после – нищо.

За месец – два надеждата се крепеше, но вече цяла година удряше на камък.  Здравето му също се влоши. Проблеми със сърцето, проблеми със стомаха. Обади се и стара дископатия. Болки и мизерия. Никаква перспектива. Никакво бъдеше. Отчаяние. А ако глътне живака? Кой ще загуби? Той самият, едва ли.

Митев стана и отиде в хола пред библиотеката. В такива моменти все по-често посягаше към мистична литература. Разгледа няколко рафта. Търсеше нещо конкретно. Тибетски размисли върху живота и смъртта. Тук я нямаше. Освен в библиотеката, имаше книги и в няколко кашона, които с години стояха в ъгъла, под прозореца. Не можеше да побере всичко по рафтовете, а му се струваше кощунство да държи книги в мазето. Имаше смътен спомен, че точно тази книга се намираше в един от кашоните. Взе да рови.

Попадна на един свой портрет. Извади го. Боже мой, беше го забравил! Преди десет години, негов приятел, за 40-годишния му юбилей, беше поръчал на добър портретист да го нарисува така, както го вижда, че ще изглежда след 30 години. Рисувал го по снимка. Митев – на 70 години! Като получи странния подарък Митев се усмихна, благодари, дори възкликна “Колко оригинално!”. Но всъщност не му стана приятно. Не, че можеше да си обясни  точно защо. Закачката си беше закачка. А изпълнението – великолепно! На Митев обаче от този портрет му стана тъжно. По-скоро криво. Оредяла, чисто бяла коса и много, много бръчки. Сбръчкан старец. Съсухрена кифла. Приликата, нямаше как да се отрече – удивителна! Явно Митев не искаше да гледа този портрет и го беше напъхал в кашона.

Взе портрета в ръце. Това, от което не му стана приятно и което му развали настроението, си беше там – оредялата бяла коса и безброят от бръчки. Съсухрената кифла си беше там. Като че ли за пръв път обаче забеляза очите. Много странни очи. Неговите, ама други. В тях имаше тъга, мъдрост, преживени битки, разочарования, но и победи. Богат поглед на 70 годишен мъж. “А дали този художник не е ясновидец?” – помисли си Митев. Много хора на изкуството имаха развито шесто чувство и сила да надзъртат в бъдещето. Дали това лице не беше наистина неговото след 20 години? Сигурно е бил ясновидец и е предсказал бъдещето чрез портрет. И нямаше никакво значение оредялата бяла коса! Нямаше никакво значение и легионът от бръчки! Очите! Само очите бяха важни! Очи на човек, който много е преживял, но се е справил! Очи на човек, който е победил живота, даже му се присмива леко, защото в ъглите на очите блещукаше ирония. Как преди десет години не беше забелязал тези очи!

Митев върна портрета в кашона. Порови още малко и намери търсената книга. Чете цяла вечер.

Когато си легна и заспа, сънува художници – ясновидци, които се бяха събрали и обсъждаха живота му. Даже един размахваше портрет, на който пишеше “Честит 80 годишен юбилей!” Обсъждаха какво ще му се случи и как това ще се запечата на лицето му след много години.

Когато на сутринта Митев се събуди, остана десетина минути неподвижен и си мислеше за портрета. Стана, но сякаш против волята си. Като че ли някаква ръка го водеше. Отиде в хола, изрови портрета и се върна в спалнята.

На стената държеше икона на Христос. Не, че беше много религиозен, но от време на време, в трудни моменти, казваше по някоя молитва пред иконата. Не някакви заучени молитви, а свои си.

Митев свали иконата и сложи на нейно място портрета “от бъдещето”. Погледна го, после затвори очи, сключи ръце за молитва и взе да мълви: “Моля те, нека бъда такъв след 20 години! Нека бъда като теб! Нека бъда с такива коси и такива бръчки! Нека бъда с такива очи – видели много, страдали и победили! Такива, иронични! Моля те, Митак!” Стоя така около десетина минути. После отнесе иконата на Христос в един от кашоните с книги.

Върна се пред новата икона. Погледна я с вяра и упование. Задържа поглед върху очите й. Леко присвити, те блестяха с десетки чувства. Най-силните – победа и ирония!

Митко Митев почувства небесна закрила.