Плаковски манастир

До Плаковския манастир се стига по някакъв път, строен явно преди 40 – 50 години и от тогава непипнат. Заставаме пред  подобие на вход – две колони, като на едната с бояджийски замах някой е записал: " Свети пророк Илия ".  Няма нормален надпис, няма стенописи, няма икони. Затова пък до боядисаната колона е поставен прилежно изработен плакат: "Обектът се охранява от Авангард" със съответните телефони. Не бързам обаче да си правя изводи, защото не веднъж при посещение на манастири  първото и следващите впечатления се оказваха твърде разнородни.

Подминаваме колоните и попадаме на огромна поляна с два автомобила на нея. В края на поляната – двуетажни и едноетажни постройки, явно стопански на първия и жилищни на втория. На втория етаж на една от сградите – побити две  български знамена. За пръв път виждах знамена в манастир. Под знамената, в една ниша, бе поставена голяма каменна плоча, с внушителен кръст по средата и с с надпис, който от далеч се виждаше, че започва със "Слава на героите…" Знаехме, че това е манастира на Велчовата завера.

На двайсетина метра от нас стоеше мъж с дълга брада и цивилно домашно облекло – панталон, риза и жилетка. Гледаше ни, сякаш гадаеше за намеренията ни. В ръцете си държеше връзка ключове.

След обичайните поздрави веднага взехме да го разпитваме за предназначението на сградите и за броя на живеещите тук монаси. Самият му поглед и интонация ни предразполагаха – личеше си, че е в добро настроение, че е екстравертен човек, и че е готов за многословни разговори. Обясни ни, че в момента подготвяли помещения на втория етаж за живеене. Монасите били четири, но засега не спели тук, а били по селата в черковни къщи, раздадени от митрополията.

След разменени десетина реплики мъжът тръгна към черквата и отключи катинар на вратата.  Влязохме и изненадата беше силна и приятна - изключително свежи стенописи, явно много съвременни, прясно изрисувани.

         - Харесват ли ви? – с чувство на гордост попита Назарий. – Правени са от 25 годишна художничка – иконописка, с висше образование, с дипломите си дойде… За два месеца и половина ги направи – в цял ръст, но с моя помощ. Предварително се бяхме договорили за осем хиляди лева,  но накрая ни взе шест. Може би защото й помагах… Елате, елате!

Отведе ни под купола.

         - Погледнете на горе! Куполът е изрисуван от монах от Света гора. Нищо не взе, направи дарение!

         - А защо той е направил дарение, а художничката - не? –  този път зададох глупав въпрос.

Отговорът обаче беше умен:

         - Защото той е монах. На истинските монаси им е необходимо само покрив и купичка храна. Затова често даряват труда си…

Обикновено разговорите ми с духовни лица по манастирите са кратки и делови. Питаш, отговарят, пак питаш и спираш, за да не прекалиш. Дори когато срещнеш приветливо и отворено за разговор лице, чувстваш, че до контакта си допуснат за малко. Бързаш да си зададеш най-важните въпроси, за да оставиш човека да се върне в естествената си самота. Случаят с Плаковския манастир  беше съвсем различен. Цивилният монах срещу нас беше разговорлив, дори припрян, готов да обсъжда всякакви мирянски теми, пълен със самодоволство, ирония, дори сарказъм към света.  

Започнахме да задаваме въпроси за живота му, за неговата история.

Петнадесет години служил в Атон – в руския манастир "Свети Пантелеймон", тук в България бил от седем години. Служил бил войник  при Петрич, задържал на три пъти нарушители на държавната граница и се уволнил като капитан.  После работил към Министерския съвет, където станал полковник на 27 годишна възраст. "Най-младият полковник! Както дядо Николай стана на 36 години митрополит!"

Общувал директно с Тодор Живков. Ето компилация от негови разговори с Първия: "Строят ти е добър, но обкръжението ти е лошо. Всички работят така, че ще те провалят и ще съжаляваш за това, но не само ти (говорел му на "ти"), а и всички ние. Моят прадядо е хвърлен от Черната скала, а дядо ми е убит от така наречените комунисти през 1956 г. Тогава са правели ТКЗС. Той не е искал да влиза, имал е 150 овце, 150 крави и осем коне – двойки… извикали са го в така наречената Народна милиция и там са го убили."

Прекъснах го:

         - Добре де, то децата и внуците на тези, които са ги убили комунистите, след това не са можели  да растат…

         - Да бе, не са можели!  Тодор Живков ми викаше: "Потърпевш си, но повелята е такава…А аз знаете ли какво му отговорих?  "Тая повеля ще ти изяде главата…"

Лъжеше ли? Ако да, защо му трябваше? Ако не, беше ли възможно всичко това?

…На дванайсетото стъпало на Лествицата на Йоан Синайски монахът води борба с изкушението да лъже. Между другото за това стъпало средновековният автор е отделил твърде малко място – само страница и половина. За сравнение – за послушанието като добродетел са изписани цели 29 страници!

Малко казано, но отец Йоан предупреждава, че няма друг порок срещу който Всесветият Дух да е произнесъл толкова страшни думи! Както във всички страсти, така и в лъжата обаче имало различни степени вреда – едно било да лъжеш от страх пред наказание, друго – ако не си застрашен от нищо. Ако това беше вярно, вредата за Назарий ако лъжеше, щеше да е огромна...

Взе да се смрачава и да става хладно. Монахът ни покани в малка стаичка и ни почерпи с чай. Продължи с политиката.  Бойко Борисов така, Корнелия Нинова иначе, Валери Симеонов така, Станишев и Орешарски иначе… Последните двама бил познавал лично.

         - Моля те, стига с тази политика! – прекъснах го. – не се интересувам от политика… Искам да те питам друго…

Трудно стана, но успях в един момент да задам въпроса си:

         - Сбърка ли вселенският патриарх Вартоломей, като обяви автокефалия за Украинската църква (1)?

         След като не получих бърз отговор, реших да преформулирам въпроса:

         - Може ли една църква да стане автокефална, ако всички останали автокефални, без изключение, не я признаят?

         - Не може.

         - С какъв акъл тогава Вартоломей обявява тази автокефалия? Поне две от църквите няма да я признаят!

         - А, повече от две!

         - Тогава?

         - Подведен е бил!

От кого и как е бил подведен не стана ясно. Монахът продължи:

         - Руската църква сбърка много, че преустанови споменаването на Вселенския патриарх, защото Константинополската патриаршия е майка и ти не можеш да скъсаш с майка си. Ти не можеш да се откажеш от нея, каквито и  да са нейните действия.

         - Майка, майка, ама…! – тръгнах да споря. - Константинополската патриаршия има паство от 3,5 млн. души, а Руската патриаршия – от 90 млн….

         -  Това няма никакво значение, има си история, има определена йерархия, Вселенският патриарх е пръв между равни, почитанието му е дължимо! Той обаче не може сам да дава автокефалия, не може!

Като каза това Назарий замълча за секунди, и след това изстреля:

         - Вие знаете ли, че Вартоломей е масон?

С този кратък въпрос монахът беше казал главното за своето отношение към Вселенския патриарх. Знаех за крайно отрицателното отношение на християнския клир към масоните.

         - А знаете ли, че майка му на патриарх Кирил е българка? От Славяново, Русенско? Като много млада е заминала за Русия и там се оженила…

        

След тези думи монахът даде да се разбере, че повече по църковни въпроси няма да говори.

                  -  Сега да ви кажа нещо за манастира, за Плаковския, за този велик манастир! – и започна да разказва за Велчовата завера.

… През 1834 г. в Търново започва подготовка за въстание, вдъхновено от Велчо Атанасов Джамджията. То е трябвало да избухне на Великден през 1835 г., да освободи старопрестолния град, да го обяви за княжество и след това да се прехвърли в Еленско и Габровско. После – постепенно освобождение на всички български земи.  Българинът Георги Мамарчев, капитан от руската армия и комендант на Силистра, бил избран за военен ръководител.  Димитър Софиянлията въоръжил в околностите на Търново около 2000 души, станали ядрото за бъдещата въстаническа армия.  Плаковският манастир бил определен за щаб на въстанието…

Винаги съм се възхищавал и никога не съм разбирал докрай хората, които са вдигали въстания по време на турското робство. Те са знаели своите възможности и са знаели срещу какво се изправят.  Дали наистина са вярвали, че могат да освободят България?  Дали са вярвали, че ще оцелеят? Вярно, винаги някой е носел надежда -  я австрийци, я унгарци, я поляци и най-вече руси, но кога тя е била достатъчна, за да грабнеш оръжието?

…Велчовата завера се замисля след руско – турската война от 1828 – 1829 г, която чрез Одринския мирен договор дава автономия на Гърция, Сърбия, Влахия и Молдова. Отношението на Русия  обаче към българските земи тогава е било по-различно. В точка XIII от Договора се е казвало, че българите, които искат, могат да напуснат пределите на Империята. И между 100 000 и 150 000  българи, главно от Варненско, Сливенско, Ямболско и Старозагорско се разселват във Влахия, Молдова и Бесарабия. Много факти са говорели, че Русия и Турция са се разбрали ясно за българските земи - те е нямало да получат автономия. Известни са думите на командващия операциите в Българско по време на тази война - генерал Иван Дибич Забалкански (по рождение Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич) към българите: "Но седете си мирни във вашето отечество! До ще време и за вас!...Стоете си мирни, че ше обърна топовете да ви избия аз!.."…

Нима организаторите на българско въстание пет години след Одринския договор са мислели, че могат да предизвикат нова война между Русия и Турция? Че могат да предизвикат преразглеждане на пресния Договор?  Вероятно  са вярвали в чудеса. Или просто са отивали на заколение в името на своето разбиране за живота.

… Заговорът е разкрит на властите от еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Повечето от участниците са обкръжени от турците в Плаковския манастир. Манастирът е превзет, част от въстаниците са избити на място, други са арестувани и подложени на жестоки мъчения. По-голямата част от ръководителите са избесени. Плаковският манастир е сринат до основи. За игумена на манастира отец Сергий  Георги Сава Раковски пише в "Горски пътник", че са му вадели зъбите с клещи един по един, забивали са му борина под ноктите, горили са го жив! Вадили са му очите! След мъченията го захвърлили в Мъглижкия манастир, където отеца починал от раните си.Раковски завършва думите си за светеца така: "Ще дойде време да ти въздигне българский народ храм"…

Разказът на отец Назарий беше напрегнат и бурен. Разказваше не човек, който информира за историята, а който преживява нейния драматизъм и героизъм.

Омълчахме се. Тръгнахме към изхода. Монахът ни последва. Неусетно бяха минали два часа. След разказа за жестоката смърт на седемдесет и пет годишния старец Сергий, май нямахме желание да обсъждаме каквото и да е било.

Стигнахме до двете колони, които играеха ролята на вход. Обърнах се, доближих се до монаха и съвсем тихо го попитах:

         - Отче, има ли бог?... И ако има, как се казва?

Отчето ме погледна малко учудено, някаква искра пробяга в очите му, посочи с ръка сградата, в която ни гости с чай и отговори с въпрос:

         - Искаш ли да поспорим? Заповядай!..

Благодарихме му и се качихме в колата.

 (1) На 11.10.2018 г. светият Синод на Вселенската патриаршия в Истанбул  обявява за канонични смятаните до този момент за самопровъзгласили се Украинска православна църква на Киевската патриаршия и Украинска автокефална православна църква. На 16.10. Руската църква, обявява, че прекъсва отношенията си с Вселенската патриаршия и призова и останалите православни църкви да дадат оценка на действията на вселенския патриарх Вартоломей.