Лествица. Стъпало 10
Всеки е изтъкан от
добродетели и пороци. Благоразумният ум вижда преди всичко добродетелите, а
когато забележи недостатъците, бързо се сеща за своите собствени.
Има хора, които тайно
извършват тежки грехове, но постоянно нападат другите за техните леки простъпки.
И считат себе си за по-добри, но не са по-добри.
Омразата ражда злопаметност,
злопаметността ражда злословието. Злословието, това изчадие на омразата,
утежнява съвестта, осквернява сърцето, погубва чистота, изсмуква кръвта на
любовта.
Когато осъждаш някого,
винаги помни, че всеки е способен на промяна. Юда, преди да стане предател, е
бил един от учениците на Христос. Разбойникът, разпнат да Христос, разкаял се и
получил прошка, преди да бъде закован на кръста е бил убиец.
Някои, които злословят срещу
свои ближни, твърдят, че го правят от грижа за тях. Оставете такава грижа!
Отнесете се към ближния с молитва и с любов и ще разберете, че това е по-силна
грижа. Ако наистина обичаш своя ближен, не го осмивай, а се моли за него!
Ако иска да победи духа на
злословието, човек трябва не просто да види вината на укорявания, а да открие този бяс, който го
подстрекава, който го тласка към простъпката.
Човек не трябва да се
срамува и да мълчи пред онзи, който злослови срещу свой ближен. По-добре е да
му каже: „Аз също изпадам в тежки грехове, как мога да осъждам другите?“ Ако
човек постъпи така, то той е сложил два мехлема, две лекарства – едно на себе
си, другото – на този, който злослови.
Този, който често и остро
съди своите близки, той трудно има спомен за своите собствени прегрешения. А
ако човек вижда своите зли дела без покривалото на самолюбието, то той с
покаяние ще се грижи за своето израстване, за своето спасение. В искреното и
истинско покаяние няма да намерите и следа от злословие.
Да осъждаме постоянно
ближния си означава да погубваме своята душа. Така както горделивостта я
погубва. Нека Бог да съди! Нека не си присвояваме неговото достойнство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар