Лествица. Стъпало 12
Първият морален проблем, с които се сблъсква детето още в ранна възраст, е проблемът за
лъжата. То научава от своите родители, че да лъжеш е много лошо. Да излъжеш е
грозна постъпка. Да излъжеш свой родител е непростимо прегрешение. Добрите деца
са честни. Да отстояваш истината понякога е трудно, но е доблестно.
Познанието за двойката
„истина – лъжа ражда съвестта. Съвестта прави разграничението. Чрез съвестта се
осъзнава укоримостта на едно действие. И първото укоримо действие, с което се сблъсква малкото
дете, е лъжата. Защото да ядеш от забранените
бонбони е чудесно. Укоримо е ако кажеш, че не си ял. Да биеш шута на котката е
забавно. Укоримо е да излъжеш, че не си ти, а брат ти. Когато детето направи тази разлика, в него се е родила
съвестта. С нейната поява всъщност се е родил човекът в психологическия смисъл на понятието.
В един момент обаче детето
разбира, че има „лъжа“ и „лъжа“. Усложняват се нещата и се появява понятието
„благородна лъжа“. Да излъжеш, за да не наскърбиш някого укоримо ли е? Да
излъжеш, за да спасиш добри взаимоотношения лошо ли е? Да излъжеш, за да
запазиш нечие достойнство или да предотвратиш нечия беда, осъдително ли е? И в
един момент детето, в пълно съгласие със своята съвест, излъгва за първи път. Точно
в този момент то вече е станало човек и в социалния смисъл на понятието. Човек
става обществено животно в момента, в който излъже за първи път.
* * *
Йоан Лествичник казва, че „детето не познава лъжата“. Да, точно
така, когато човек излъже, това
означава, че той вече е станал възрастен. Това е така, защото да излъжеш е не
просто да кажеш нещо невярно. Да излъжеш означава да вложиш умисъл и да
осъзнаеш, че си избягал от истината. „Да излъжеш“ това означава, че се
самонаблюдаваш, че се самоотразяваш, че
се самооценяваш. При лъжата човек е и субект и обект на самия себе си. В този
момент непосредствеността на детето е отлетяла. Без непосредствеността детето
вече не е дете.
Няма друго стъпало, при
което Йоан Лествичник да е толкова раздвоен.
Ако си благоразумен, ти
знаеш, че лъжата е голям грях. „Няма
порок, против който Всесветият Дух да е произнесъл толкова страшни думи, както
против лъжата“. Бог ще погуби ония, които говорят лъжа. Ако лъжата е казана
под клетва, става още по-страшно. Клетвопрестъплението не е някакво просто
прегрешение. „Клетвопрестъплението е
отричане от Бога“. И „който е
придобил страх Божи, той се е отклонил от лъжата.“
След тези тежки думи, Отецът
започва да внася нюанси. „Както във
всички страсти, така и в лъжата ние виждаме различни степени вреда“, ни
казва той. По един начин ще бъде съден от Бога човек, който лъже поради страх
от наказание и по съвсем друг, ако пред него няма никаква опасност. Различно е
провинението ако лъжеш, за да се забавляваш; друго е, ако лъжата е плод на
сластолюбие; трето е, ако с нея си решил да предизвикаш смях; и съвсем различно
е, ако с лъжата хвърляш мрежа върху ближния си, за да му причиниш зло.
Трябва обаче да се внимава,
защото лъжецът често се извинява с добри намерения. Той е склонен да представи
за праведно дело това, което всъщност е гибелно. „Лъжливият човек, казва Отецът, се
представя за подражател на Раав ( И и с . Н а в . 2:1; Е в р . 11:31) и мисли,
че чрез своята собствена гибел той осъществява спасението на другите.“
Ето, че се появява героят,
чиято лъжа Йоан Лествичник, оправдава напълно.
Исус Навин, наследник на
Моисей, изпраща разузнавачи да огледат оттатък Йордан земи, които Бог е обещал
на синовете Израелеви. Те влизат в дома на една жена – Раав. Царят на тези земи
разбира, че при Раав са дошли чужденци и праща своя потеря да ги открие. Раав
ги лъже, че гостите са си тръгнали, показва им някаква измислена посока и така
спасява хората на Навин. После Раав изтръгва от разузнавачите обещанието, че
когато техните хора нахлуят в царството и посегнат на населението, те ще
пощадят семейството й. Хората на Иисус обещават.
Грях ли е лъжата на Раав?
Може ли Бог да накаже Раав за това, че е излъгала, при положение, че нейната
лъжа спасява от смърт хора, чиито действия са част от Неговия план да бъдат
завоювани от синовете Израеливи земите оттатък Йордан? Сторила ли е грях Раав,
като със своята лъжа е спасила от смърт и своето семейство?
Ясно е, че за Йоан
Лествичник не е може да е грях действие, което помага за изпълнение на Божията
воля или пък спасява невинни хора.
И накрая, както често се
случва, Отецът държи нащрек читателя, като му предлага поредния си парадокс.
Той казва така: „Когато станем напълно
чисти от лъжа, тогава вече, ако случаят и нуждата изискват това , ние можем да
я употребим…“
Няма коментари:
Публикуване на коментар