Букоровски манастир

 Букоровският манастир се намира близо до село Букоровци, на 8,2 км от Годеч и на около 50 км от София. До него се стига през Годеч, по пътя за Туден и Разбоище. Малко преди Разбоище табела отбелязва, че манастирът е на 1,4 км. Пътят е черен, минава между нивите и при дъжд е трудно проходим. 

Понякога страстта ми да търся нещо уникално във всеки манастир ми изиграва лоша шега. Така се случи и с Букоровския манастир.

Сайтът на Софийска Митрополия, който предполага сериозно и отговорно отношение, без журналистически украси, ни казва: „Историята на Букоровския манастир е обвита в тайнственост и единственото сигурно нещо е, че е построен върху останките на пет стари църкви и че там е открит издялан от камък най-старият календар, откриван в Европа. Календарът представлявал 12-годишен циклов прабългарски календар, който фиксирал абстрактно движението на съзвездията върху черупка на костенурка.“ От своя страна най – обширният сайт за българските манастири (https://www.bulgariamonasteries.com) добавя към тази уникалност нова – „Букоровският манастир "Св. Георги Победоносец" е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви.“

И така, очаквах да видя единствения манастир в България с пет черкви, построен върху останките на стари храмове, както и следи от най-стария календар, откриван в Европа.

Това, което видяхме е, че пет черкви няма. Има една малка черква. От отеца, който се грижи за манастира, разбрахме, че тя е построена в началото на 20 в. През 1991–1992 г. до черквата са пристроени още две двукорабни, двуабсидни сгради, които формират четири параклиса. Замислени са като параклиси, днес са по-скоро складови помещения.

Археологическите проучвания показват, че под манастира няма останки от пет стари черкви. Открити са следи от една църква, датирана към XVIII в. Когато са разкопали мястото са намерили късноантични тухли, база от колона и каменна плоча с надпис «„Св. Георги“, 1794 г.». Днес плочата е пазена в НИМ.

По-късно, след като се прибрахме, потърсих информация и за „най-стария календар в Европа“.  В научната литература няма данни за археологическа находка на календар от района на Букоровския манастир. Прабългарският 12-годишен календар е известен от писмени извори, но не е засвидетелстван чрез конкретен археологически предмет. Свързването на манастира с „най-стар календар в Европа“ принадлежи към местни легенди и по-късни интерпретации, които не са потвърдени от академични изследвания.

И все пак! И все пак!

За мен това, което видях преди да прекрача портите на манастира, беше уникално. Тук на човек му се иска да остане с часове! Поляната пред манастира – огромна, безкрайна, на нея паркираната ни кола приличаше на захвърлена играчка. Далеч, много далеч – редица от широколистни дървета, сякаш специално изработена жива ограда. И ако има място, където небето докосва земята –то  това е тук. Необятният простор те смалява, космическата тишина те разтваря. 

Такова усещане за необятност, за космическо присъствие; такава блажена благодарност към природата съм изпитал при посещението само на още два манастира – Бобошевския и Гложенския. И за трите общото във възприятието го има, но и неповторимостта се запечатва в сърцето завинаги!

Вътре в манастира също имаше нещо с неподражаема атмосфера.

До вратата на един от „параклисите“ висеше дървен правоъгълник, на който беше издълбано:

„Всичко ми е позволено,

но не всичко ми е полезно.

Опитвай, но остани при Доброто.

Ако любов нямаш, нищо не си“

Влязох в помещението и  попаднах в друг свят. На масата — буркани с мед, сладка и сиропи. До тях — сушени ябълки, орехи, билки. Върху шкафовете — икони, някои стари, други детски, с треперещи линии и свежи цветове. Има и рисувани еленчета, играчки, книги — малка работилница, в която явно деца идват да рисуват икони, да изработват предмети и да събират разни неща. Тук мирише на сушени плодове, дърво и мастило. Мирише на дом. Помислих си: „Това е манастирската „радостна стая“ — труд и игра, творчество, безвремие и доброта.“

Излязох очарован и веднага отидох при отеца.

          - Какво е това? – попитах – Страхотно е!

Отецът едва доловимо се усмихна и отговори с една дума:

          - Монтесорчета!

          - Тази дума не съм я чувал!

          - Международно училище. Обучават на основата на Монтесори принципи. Мария Монтесори - италиански лекар, педагог и философ на образованието.

          - На дървената табела до вратата имаше нещо за любовта, прозвуча ми като цитат от свети Павел.

          - Да, девизът им е „Учим да обичаме. Обичаме да учим.“

Деца творят в манастир! И това не е за ден или за два! Тази работилница излъчва постоянство, традиция. Излъчва обич към събраното и сътвореното!

„Просто уникално!“, казах си.