Моята религиозност

 На вратата се звънна. Отворих. Две непознати жени ми се усмихваха.

          - Извинете, господине, можем ли да поговорим?

          - Вие социолози ли сте?

По-младата:

          - Ние сме от „Свидетели на Йехова“.

          - Слушам ви.

          - Искаме да поговорим за Библията.

          - Не възразявам. Преди това обаче искам да ви кажа каква е моята религиозност.

          - Разбира се, господине!

          - Аз съм пантеист от Шарденистки тип с лек уклон към Тантра.

          - Не Ви разбрах.

          - Ще обясня. Аз съм пантеист от Шарденистки тип, за когото материята и духът са две прояви на Единното, а човешката еволюция минава през интеграцията на енергията, тялото и съзнанието  в тантричния смисъл на недуалност.

          - ???

          - Казано по простичко. Вярвам, че Бог е навсякъде и във всичко, и че човек расте към Него, когато приема и тялото, и живота като път към Бога… Малко ще разширя. „Пантеист от Шарденистки тип“ означава, че виждам Бога не като отделно същество, а като творческата енергия, която изпълва и развива Вселената. Пиер Тейяр дьо Шарден е мислител, който описва еволюцията като движение към по-голямо съзнание и дух. „С лек уклон към Тантра“ означава, че приемам тялото и сетивата – не като препятствие, а като път към духовност и единство.

          - Това е твърде философски казано… Уважавате ли Библията?

          - Уважавам я. Тя е боговдъхновена книга, както и  Ведите, например. Но да се върна на моето разбиране за религиозност. Не го казах „твърде философски“. Ще се изразя обаче с други думи. „Пантеист от Шарденистки тип“ означава, че виждам Вселената като едно живо цяло, в което действа творческа сила, движеща всичко към развитие и съзнание. „С лек уклон към Тантра“ означава, че човекът участва в това развитие, като използва тялото и емоциите си като път към по-дълбока хармония, а не като препятствие.

          - Какво ви е разбирането за Исус Христос?

          - Сложно е. По-скоро приемам несторианството, което е осъдено на Третия Вселенски събор през 431 г. … Искам да продължа мисълта си, за да е по-ясна. Днес съм малко поетично настроен и ще го кажа така. Материята и духът са като две лица на една тайна монета — начини, по които окото на човека се осмелява да гледа в бездната на Единното. Те са езиците, с които необятното ни позволява да го разбираме, да го докосваме, дори да го „преглъщаме“ бавно, като светлина, сгъстена в преживяване. А зад всичките им образи стои едно-единствено Битие — неделимо, всеобхватно и тихо като сърце на вселената.

          - Благодаря Ви, господине! – по-младата дама тръгна към приключване на разговора – Няма повече да ви отнемаме от времето!

Енергично попитах:

          - Моля ви, искам да ви подаря една моя книга, в която разказвам за духовната си еволюция!

          - Не, не, благодарим ви, бяхте много любезен!

Въздъхнах… Така се губят читатели.