Адът

                                                  

Медитирам. Следя дишането си. Опитвам се да уловя моментите, в които издишването се превръща във вдишване и обратно. С тази техника, казват, Буда постигнал просветлението. Опитвам се да се изпълня със светлина,  с радост, с любов. И за всичко това съм чел много, много книги. Всички те ти разказват за крайната точка, в която си осъзнал своята тъждественост с  Разума, с Бог, със Светлината. И никоя от тях не проследява пътя. Как така и как разбираш, че сериозните проблеми са илюзия? И какво си правил, за да постигнеш това разбиране?

Седя и дишам. В ума ми нахлуват проблеми. Дърпат ме от всички страни. Имам да връщам едни пари, а нямам… Дишам, издишвам. Той ми дължи пари, но много отдавна се прави на ударен… Светлината… Вчера се скарах с децата, бях груб, неоправдано груб, сега трябва някак да оправя бъркотията… Вдишвам любов… Няма как да се получат нещата с онзи тъпанар, нито ще му клекна, нито мога да променя поведението му… Бил ми началник… Издишвам негативното, оставам празен в очакване да влезе благодатта… Нищо няма да се получи с книгата, не мога да я напиша, некадърник съм… Вдишване… Разгонвам мислите като гадни насекоми… Те връхлитат отново… Абе, защо не им…!

Хайде влизайте, хайде да ви видя какво толкова искате, какво толкова можете! Няма да ви гоня. Напротив, ще ви помагам. Да видя до къде ще стигнете!

Имал съм бил да връщам пари. Така е. Утре ще взема нов заем. Ще трупам дългове колкото мога. Хората, които са ми дали, ще ме намразят, ще започнат да ми звънят всеки ден. Ще ме заливат с електронни писма. Голям купон!

Този, на който съм дал пари ми съобщава, че нищо няма да ми върне. Защото съм глупак, защото съм наивник. И ако продължавам да го тормозя, ще измисли…

Началството – влизай! Не стой на вратата! Цял съм твой! Ще ми спукаш гьона? Ще ме унижаваш? Ще ме уволниш? Ще ми покажеш, че съм гнида? Ще ми съсипеш живота? Давай! Влизай! Целият съм твой!

Книгата? Вечната мечта няма да стане! Десет години си загубил в нахвърлянето на бележки, анализи, импресии. Боклук! Ще ги изгоря. Ще забравя за писането. Некадърност? Да, така е.

Влизайте всички! Аз съм Ада! Няма дишане, няма Светлина, няма Любов! Те са измислица. Измислица на хора, които нямат проблеми и по цял ден се занимават със себе си. Или измислица на хора, които пишат за неща, които никога не са преживели. Така дърпат струните на човешката слабост, на човешката неудовлетвореност и мечти и печелят пари…

Аз съм Адът! Влизайте всички! И най – вече всичко гнусно, мрачно, лепкаво, задушаващо! Нещо не ми идва достатъчно на ум? Само това ли са проблемите? Ще ги умножа, нали за това Господ ми е дал въображение!  Ще ме разкъсате, ще ми изтръгнете гърлото! Давайте! Да видим до къде ще стигнете! И още ще измисля. Адът е безкрайно място. Има място за още, за още… Аз съм мухоловката, която виси до вратата. Мухи, идвайте още, още, не сте достатъчни! Ще се сгромолясам под тази тежест. Ще бъда размазан. Не може ли още малко? Не ми е достатъчно!

Напушва ме смях. Помниш ли онзи филм, в който чудовищата се страхуваха от децата, трепереха от страх като ги видят, подмокряха се, обхващаше ги паника, хукваха през глава? Голям майтап! Ей, какво става, не искате ли повече да влизате? Уморихте ли се? Къде отивате? Не ме ли искате повече? Не съм ли вече вашият Ад?

Вдишване, издишване. Светлина. Необезпокояване, чиста, ярка, всеобемаща.

Не, искам Ада! Ще опитам пак. Ще ме плаши. Айде бе!