Детето

Детето те врънка нещо. Или бонбон, или вода, или играчка, или някакъв детски въпрос...Главата ти гъмжи от мисли, блъскат се емоции. Ти вършиш нещо машинално и някъде в периферията, като в просъница, някакво дете иска нещо. Ти гледаш към него, гледаш през него, отказваш машинално или автоматично му даваш това, което иска. То разбира, че не си „тук и сега”, взима каквото му е хрумнало и се свива в себе си. Детето се е блъснало в стена.

        

 Върни нещата няколко секунди. Изпразни главата си от мислите, изпразни сърцето си от пулсиращите притеснения. Стани за част от секундата празен. Погледни в детето, слей се с очите му. Само то съществува. Дай му или му откажи. Нека обаче даването или отказът да бъдат единствената реалност. И в този миг ще се случи нещо. Ще се докоснат два свята – единият мръсен, а другият – чист. И мръсният ще се разтвори в чистия. Ще почувстваш, че чистият е по-силен, по-дълбок. Той ще попие всичко и пак ще остане чист. Нещо повече, той ще се настани в празнотата, ще изкъпе всичко, за да блесне светлина. И всичко за част от секундата.

 Опитай!