Вината

                                                

Близкият ти човек се е издънил. Ти разбираш това. Той знае, че ти си разбрал. Лице в лице сте. Той няма пространство за отстъпление. Фактите са толкова ясни, че няма как да се намерят обходни пътища. Няма как да се измислят интерпретации. Близкият човек е в менгеме. И няма значение каква е конкретната издънка. Взел е някакви общи пари, изхарчил ги е. А бяхте се разбрали да не бъдат пипани. Изпуснал се е пред прекия ти шеф за някакво твое отсъствие, с което е срутил фалшивия ти обяснителен сценарий. Дал е някаква информация на трето лице, с което е създал страшни проблеми на друг твой близък. Крил е някакъв факт, лъгал те е, от което ти се чувстваш измамен и унижен.

Разбира се, че можеш да скочиш, да го притиснеш, да го смачкаш. Сега е негов ред да бъде унизен. Такива ситуации не са ежедневие. Когато ти си прав, морален, ощетен без никакво усилие. Без необходимостта от никакви аргументи. Ти си на върха, той е на дъното. Сега имаш право да го сграбчиш в ръцете си, докато той започне да пищи от болка, от безнадеждност, от разкаяние. Ти си господарят, той е твоят роб.

Не го прави. Защото е прекалено лесно и банално. Той го очаква и дори без да иска, без да мисли, си създава отбрана. Гради своята крепост, кове своите железни доспехи. Наистина, той няма сили да се бори в МОМЕНТА. Той се окопава за утре. Ще навие обидата и унижението на кълбо. Ще изтърпи шамарите. Ще се наведе, за да мине урагана. И ще посее семената на отмъщението. Защото всеки е безценен в своите очи.

Кажи му, че „се случва“. Кажи го без да криеш разочарованието и обидата. Кажи го обаче спокойно, с разбиране. С болка, но и с любов. Не търси победа. Нито превъзпитание. Приближи се и погледни близкия човек в очите от упор. Нека очите говорят. А думите? Кажи, че е ужасно, но и че всеки може да изпадне в такава ситуация. Включително и ти самия. Това ще бъде неочаквано. Близкият човек изведнъж ще осъзнае, че няма нужда от самозащита. Нито днес, нито утре. Няма нужда от ровове, крепост и железни доспехи. Безсмислено е да се сее „ответен удар“. Нещо повече. Ще се появи благодарност. Благодарност за спестените унижения. Ще се появи желание за реванш. Не с меч, а с цвете. Не със сила, а с любов. Близкият човек ще се почувства длъжен. Не с угодничество и робство, а с признателност.

В този момент ти ще станеш негов истински господар. Господар не на роб, а на свободен човек. Двете власти са безкрайно различни. Първата разчита на камшика и оковите. Когато тези средства й се изплъзнат, тя се стопява. Втората няма нужда от средства. Тя е директна и всепроникваща. Поискай втората власт и ще получиш голяма награда. Опитай!