Угризението

Угризението е най – хитрият трик, измислен от еволюцията. То ти помага да правиш всяко нещо, което си решил да не правиш. И обратно - да не правиш това, което си решил да правиш. То помага на твоята природа – такава, каквато е.

Ти искаш да я промениш. Размахваш й пръст, изправяш я пред съд. Тогава идва угризението и придава на твоята естественост, на твоята природа, виновен вид. Кой бие дете, навело глава, с очи търсещи прошка? Трябва да си ненормален.

Решил си сутрин да ходиш на фитнес, но излежаването е къде по-сладко. Угризението ти скача с бутоните и ти преглъщаш  вината си. Решил си да не се тъпчеш с любимите лакомства и ровиш из хладилника, за да ги намериш. Угризението те връхлита, природата се кае. Решил си да не пушиш и палиш цигара. Угризението се изправя в цял ръст, твоята естественост раздира ризата на гърдите си и се провиква: „Стреляй!“ Същото е с чашката. Същото е със зарязаната в безпорядък стая. Същото е дори с непремерено грубото отношение към близък.

Угризението е великата индулгенция, с която опрощаваш греха си. Ти си си платил. Можеш да започнеш на чисто. Грехът е анулиран и е създал ново пространство за себе си.

Някой да се е отказал от навик, който осъжда, само защото е изпитал угризение? Няма такъв. Някой да е създал нов навик, благодарение на угризението? Никой. Някой да се е вкопчвал в анатемосвания навик, след като го е връхлетяло угризението? Всички.

Когато си платиш за едно удоволствие с присъда, можеш спокойно да си го поръчаш пак. Нищо не дължиш. Ако не дължиш нищо, ако си платил, какъв е проблемът да си го поръчаш пак?

И човек си мисли, че благодарение на угризението увеличава своите шансове за промяна! Въпреки, че стотици угризения не са свършили тази работа! А защо не са я свършили? Нали това май беше функцията на угризението?

Еволюцията гледа отстрани и се подхилква. Създавала те е десетки години. Създавала те е милиони години. И ти, сополанко, с някакво елементарно чувство се надяваш да анулираш нейния труд? Ама този труд е произвел нещо неправилно! Така ли?

Щом е така, ето ти угризението, нашибай се с камшика му и остави природата си на спокойствие. Плати си и се завий през глава. Плати си и си извади новото парче шоколад. Плати си и си налей новата чашка. Плати си и си запали новата цигара. Плати си и отново се развикай на „некадърниците“ около теб. Важно е да платиш!

Спри да плащаш!

„Добре, такъв съм! Една част от мен не харесва това, което прави друга част от мен, ОК!“

Захвърли индулгенцията! И кротко се наблюдавай.

„И това, което е естествено за мен, и това, което го оспорва, ми принадлежат. Те са едно цяло, чиито части АЗ противопоставям. Различни са, спорят помежду си, но правят цялото. Ценя ги еднакво. Еднакво са добри. Еднакво са приемливи. Защото АЗ-ът са и двете.“

Това ще обърка еволюцията. 

В този момент ще се отвори духовно пространство. То ще замени емоционалното завихряне, което превръща навика в цар. В единствен цар.

Ако спокойното приемане замени завихрянето, не е предопределено кой ще управлява.

Направи го много пъти. Без да осъждаш. Без да приемаш подсмърчането и извиненията на едната част от себе си. Скоро тази част ще разбере, че не й признаваш номерата. Номерата й просто не минават.

Еволюцията ще разбере, че насреща си има разум, който няма как да води лесно за носа. И ще предложи сделка. Не просто плащане, а сделка. Ще се съгласи да направиш промени в навика. Да го омекотиш. Да разредиш пристъпите му. Да отложиш действието му. Дори да се откажеш от него.

Или ще се съгласи да започнеш създаването на нов навик. Може би бавно. Еволюцията не бърза.

Опитай!