Паузата

Напрегнато, напрегнато, напрегнато…

Утре обаче ще скроя един номер на напрежението. Ще го нарежа на парчета, ще опаковам парчетата, а между тях ще поставя Паузата.

Паузата е кратко излизане от Коловоза. И навлизане в себе си чрез сетивата. Паузата е себечувстване. Не самочувствие. Самочувствието е самооценка. Себечувстването е просто саморазтваряне в морето от вътрешни сигнали. Сливане с ударите на сърцето; сливане с топлината, която тече по тялото; сливане с ритъма на дишането. Няма раздвояване, няма оценка.

Всичко останало ще оставя да бъде такова, каквото иска да бъде. Каквото може да бъде. Нека претенциите на средата ме дърпат и влачат. Нека ме изправят на нокти. Нека ме помпат с напрежение. Аз просто ще ги прекъсвам. От време на време ще им набутвам Паузата. Тя нищо няма да промени по същество. Така както преглъщането на пречи на дишането. Така както мигането на пречи на гледането.

Паузата е нещо различно от „Петте минути“. „Петте минути“ противопоставят безсмисленото на важното и много неусетно превръщат уж безсмисленото във важно. Тогава се появява съмнение в стопроцентовата важност на „важното“. Когато това се случи, отношението към това, което те залива, притиска и изстисква става по-спокойно, по-философско. Паузата няма претенции да сравнява, да размишлява, да степенува. Тя е просто прекъсване. Тя не работи с думи. Тя използва само сетивата. Тя не дава оценки на Коловоза.

Паузата е близка до миговете в „Живот между два мига“. Тя също като тях накъсва потока на ежедневието, но е значително по-дълга от тях и е изпълнена със сетивно съдържание. Древните твърдят, че „животът между два мига“ в един момент започва да се възприема като игра, като представление, а нейният субект – като актьор. Паузата няма такива претенции. Тя е просто контрапункт на Хаоса.

Хаосът ли? Ние сме му големи любители. Между блоковете на конкретна концентрация съществуват минути, понякога дълги минути, в които мисли и чувства се бутат, прескачат, появяват се от нищото, пропадат вдън земя, влачат ни насам натам и никаква полезна работа не вършат. Те образуват Хаоса. Често си мислим, че тези минути ни тренират за бъдещо поведение, че ни подготвят за трудна среща, за решаването на сложен проблем. А в същност само усилват напрежението и стават спойващи звена на цялата му дневна верига. Те не са почивка на площадка при изкачване на стълби. Те са клекове на площадка, които ние възприемаме за тренировка, а в същност водят до една допълнителна и излишна умора.

Точно тук ще набутам Паузата. В Хаоса, в спойките на блокчетата от напрежение, които го превръщат в монолитно цяло. И ще ги направя на парчета.

Ще се опитам да превърна Паузата в нещо важно. Нещо много важно. Останалото ще оставя на Навика. Нека той си върши работата. И няма да си въобразявам, че много му помагам като се навивам на пружина.