Пренареждане

Повиши ми тон! И то как! Рязко, грубо, с неприязън. От два месеца е началник, а вече - изкушен да мачка. И тази стомана в очите... Никакво уважение към възрастта и опита... Ама и аз май вече издишам. Просто започнах да забравям. Не прочетох тази тъпа социология преди заседанието. Не се подготвих. Откъде да знам, че рубриката, която толкова ревностно защитавах, тотално си е сринала рейтинга? Не знам как ще я карам. Годините... Умората... Отвратително!

...а зам. министърът беше просто чудесен...

Това хейтърство просто смазва! С две изречения да си отвориш устата и са те изяли! Просташки квалификации. Никакво внимание към аргументите. Лепнат ти някакъв етикет и мразят, мразят... А ти от дъното на душата си извадил темата. Искреност, болка... А насреща какво? Ураган от раздразнителност! Човек му иде да хвърли всичко, да се затвори в себе си и на свой ред да намрази света. Отвратително!

... това писмо с благодарността така ме стопли...

Ега ти късмета да се родя в тази скапана държава! Всичко се срива. Черен рекорд до черен рекорд! Здравеопазване, доходи, образование... Всичко! Може ли да сме такава мърлява сбирщина? Отвратително!

... изследванията са добри, бях се поуплашил...

                                                *    *    *

Направо съм изумен! Зам. министър, а ведър, спокоен, гледа те топло. Никакво високомерие. Представям му предложението за информационно обслужване, а той задава допълнителни въпроси. Значи внимава! Не като повечето с празни погледи: “Добре, добре, оставете го тук! Ще го разгледам!” Голям началник, а нормален. С всеки жест и с всяка дума показва уважение. И целият ти ден става пълен, ведър! Чудесно! Прекрасен ден!

... шефът нещо се развика. А бе и на него не му е лесно...

Няма как да не си щастлив след такова писмо! Авторът благодари... Чудесни думи на благодарност... Бил ме следял от години. Възхищавал ми се. Всяка моя статия му носела радост. Бил горд, че му публикувам анализа. Показал го на приятели, чели го на глас в кафенето. И писмото завършва “С уважение и обич!” Пълниш се с радост, знаеш, че някъде там, има някой който очаква твоите думи. Прекрасен ден!

... някакви малоумници са си изляли отровата след мой пост... Защо изобщо ги чета?...

Това виене на свят от време на време... Докторът се смее: “Какво си се спекъл, бе човек! Всичко е ОК! Преумора, нищо особено. На най-модерния апарат те гледах”. Щом здравето е наред, всичко е наред. А и нещата в страната са спокойни. Като чета какво им се стоварва на други! Земетресения, атентати, граждански войни, убийствена суша, глад... Голям късмет извадих! Късмет! Късмет!

... е, в Люксембург е по добре...