петък, 4 юли 2014 г.

Подаряване



Подари себе си!

Подари своето присъствие като благословия. Своите думи – като лекарство. Своя поглед – като ласка. Благословията, лекарството и ласката са подарък.

Не разчитай само на усмивката. Тя не е универсален подарък. Изглежда, ама не е. Както картината не е.

Подари себе си! И наблюдавай какво ще се случи.

Някои ще те искат така, както напукана земя – обилен дъжд. Ще попиват твоя поглед, твоите думи, твоето присъствие. Ще пият жадно. Ще искат още, още… Не е сигурно, че ще успееш да им дадеш. Защото не си бездънен… Все пак, опитай! Ако се изтощиш, без да се подразниш, значи си дарен с дарбата да даряваш.

Други ще приемат, но ще искат да платят. Ще предложат своята благословия и своята ласка. Ти ще даваш и те ще дават. Ще наддават. Състезавай се! Това е най-божественото състезание, което съществува! И внимавай, който преиграе – губи! Ако загубиш сили, отпусни се! Предай се! Признай победата на другия, приеми подаръците, натрупай ги в себе си за среща с някой друг.

Трети дори няма да те забележат. Те са като сомнамбули. Те са си самодостатъчни. Това може да те обиди. Ти искаш да подариш, а те не ти обръщат внимание. Ако почувстваш обида, това означава, че още не си се научил да подаряваш. Когато чакаш „благодаря“, това вече не е подарък. „Благодаря“ – то е вид заплащане. Тук победата е да останеш в лоното на даряването.

Четвърти ще ти скочат. Те не обичат подаръци. Странно, но има и такива. Те ще се опитат да ти се надсмеят, да те уязвят. Вземи си тогава благословията, и ласката обратно, подари ги на себе си, и направи от тях пелена, която да те обвие. Пелена, направена от благословия и ласка не може да бъде пробита. Хвърлените камъни и копия ще падат безпомощни.

Опитай!

Няма коментари: