Подари себе си!
Подари своето присъствие като
благословия. Своите думи – като лекарство. Своя поглед – като ласка.
Благословията, лекарството и ласката са подарък.
Не разчитай само на усмивката. Тя
не е универсален подарък. Изглежда, ама не е. Както картината не е.
Подари себе си! И наблюдавай
какво ще се случи.
Някои ще те искат така, както
напукана земя – обилен дъжд. Ще попиват твоя поглед, твоите думи, твоето
присъствие. Ще пият жадно. Ще искат още, още… Не е сигурно, че ще успееш да им
дадеш. Защото не си бездънен… Все пак, опитай! Ако се изтощиш, без да се
подразниш, значи си дарен с дарбата да даряваш.
Други ще приемат, но ще искат да
платят. Ще предложат своята благословия и своята ласка. Ти ще даваш и те ще
дават. Ще наддават. Състезавай се! Това е най-божественото състезание, което
съществува! И внимавай, който преиграе – губи! Ако загубиш сили, отпусни се!
Предай се! Признай победата на другия, приеми подаръците, натрупай ги в себе си
за среща с някой друг.
Трети дори няма да те забележат.
Те са като сомнамбули. Те са си самодостатъчни. Това може да те обиди. Ти искаш
да подариш, а те не ти обръщат внимание. Ако почувстваш обида, това означава,
че още не си се научил да подаряваш. Когато чакаш „благодаря“, това вече не е
подарък. „Благодаря“ – то е вид заплащане. Тук победата е да останеш в лоното
на даряването.
Четвърти ще ти скочат. Те не
обичат подаръци. Странно, но има и такива. Те ще се опитат да ти се надсмеят,
да те уязвят. Вземи си тогава благословията, и ласката обратно, подари ги на
себе си, и направи от тях пелена, която да те обвие. Пелена, направена от
благословия и ласка не може да бъде пробита. Хвърлените камъни и копия ще падат
безпомощни.
Опитай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар