Голямото излагане

-      Била ли сте на други интервюта?

-      Не, това е първото.

-      Преди месец “Тонус” и “Силует” търсеха хора...

-      За “Силует” научих късно. А за “Тонус” знаех... но не се явих.

-      Защо? “Тонус” е едно от добрите лайфстайл списания...

“Да бе - си помисли младата жена - лъскаво, претенциозно и кухо...”

-      Не ми допада.

-      Защо?

-      Трудно ми е да обясня. Интуиция.

Крумов отново пробяга с поглед CV-то. 24 годишна. Английска гимназия – с отличен. Току що завършила журналистика – с отличен. Интереси: мода, музика, животът на известни личности...

-      Разкажете ми малко повече за вашите интереси.

Младата жена започна да говори. Тихо, леко неуверено. Пръстите на едната й ръка премятаха красив химикал, а с другата от време на време машинално оправяше косата си.  Дълга, гъста, руса коса. Очите й фиксираха бележника, който беше поставила пред себе си. Явно много се притесняваше.

„Нормално – помисли си Крумов – за пръв път й е.“

Издателят и главен редактор на “Пътеки” се опитваше да слуша внимателно, въпреки че беше в отвратително настроение. Вече трети месец продажбите падаха. А и днес му сервираха, че са отказали да подновят два традиционни рекламни договора. Спираше облаците да не избият на лицето му, защото щяха да бъдат изтълкувани погрешно.

Младата жена описваше някакви нови модни увлечения по луксозни интериорни решения за дома.

След пет – шест минути Крумов използва една нейна пауза и я прекъсна:

-   Маргарита, нали мога да ти говоря на ти? Това лято предстоят няколко мега концерта на световни групи. Нещо интересно около тях?

Маргарита замълча за секунди и започна да разказва за турнетата на две от групите и за реакциите във Фейсбук. Гласът й беше се успокоил. Само от време на време притеснението се появяваше и накъсваше изреченията. Жената обаче бързо овладяваше вълнението и продължаваше своя разказ с много богат за възрастта й речник. Поне така си помисли главният редактор.

Крумов обикновено беше приветлив и разговорлив. Обикновено гледаше събеседника си в очите. Днес обаче беше потиснат. Опитваше се да скрие мрачното си настроение, но не беше сигурен дали успява. Погледът му продължаваше да фиксира главно листа със CV-то. Хвана се, че барабани леко с пръсти по масата. Спря, защото това барабанене можеше да бъде разбрано или като нервничене, или като скука, или като надменност. Момичето не заслужаваше. Беше много внимателна, интелигентна и деликатна.

Маргарита замълча. Крумов беше изпуснал края на разказа й. Но и това, което чу беше достатъчно. Бяха минали петнайсетина минути.

-    Маргарита, “Пътеки” наистина има нужда от млад редактор, който следи това, за което разказвате. Дайте ми два дни! Имам още един кандидат, с който ще говоря утре.

-      Благодаря Ви, г-н Крумов. Дано не съм Ви разочаровала.

Младата жена стана, прибра в елегантната си чанта химикала и бележника. Отново оправи с ръка косата и се запъти към вратата. Преди да излезе се спря и без да се обръща каза:

-      А музиката, която сте пуснали е прекрасна!

-      Наистина ли ти харесва?

Маргарита се обърна и го погледна усмихнато:

-      Пианото на Брайън Сайлъс винаги ми харесва.

-      Какво знаеш за него?

-  Не много. Прекрасна хармония между класически западен инструмент и индийската душевност. Бих казала “религиозната индийска душевност.”

-      Нещо друго, подходящо за нашите читатели, които, да кажем, нито са религиозни, нито се интересуват професионално от музика?

-    Много благотворителни концерти – деца в неравностойно положение; жени, жертви на насилие; ХИВ... А и много модни дефилета използват музиката му за фон...

На Крумов му стана приятно. Този пианист не беше много известен в България. Явно младата жена беше със сериозна обща култура.

-      Ще ми напишеш ли една статия за Сайлъс? 10 хиляди знака.

-      Разбира се.

- Непременно обвържи музиката му с това, което каза – благотворителност, модни подиуми. Все пак не сме специализирано музикално списание.

-      С голямо удоволствие! Довиждане, г-н Крумов!

-      Довиждане, Маргарита!

След като я изпрати, издателят седна и помоли секретарката си за кафе. Настроението му продължаваше да потъва. “Как се изложих! Младите хора обичат енергичните ръководители, от които лъха действеност, увереност... А аз? Темерут! Забил поглед в масата! Сухар! Почти служебни въпроси! Талпа! Голямо излагане!”        

Маргарита излезе от сградата на редакцията и седна в  отсрещно кафене. Взе си фреш. Започна да прехвърля впечатленията си. “Повечето възрастни мъже като него се правят на интересни, оригиналничат, избиват комплекси, гледат похотливо и всичко това скриват зад някаква изкуствена жизненост и енергичност. А той? Умерен, мъдър, сериозен, спокоен... В погледа му – желание да те изслуша внимателно и да обмисли думите ти! Прекрасен е!”

Крумов стана и спря меланхолията на индиеца. Трябваше нещо да направи за настроението си. “Чудесно същество! Развълнува се! Значи се безпокои как ще се представи. Повечето – намахани, агресивни, напористи... А някои направо нахални, отвратителни! А тя, деликатна, нежна, чувствителна! Прекрасно момиче!”

На Маргарита й се плачеше. Едва ли щяха да й предложат работа в “Пътеки”. Стори й се, че предложението за статия беше символична компенсация за отказ от назначаване. Компенсация от един учтив човек. “Как се изложих! Хората обичат уверените, смелите, напористите, енергичните! А аз? Едва не припаднах от притеснение! Голямо излагане!”