Изстрелвам насъщните думи:
-
Защо се прибираш толкова късно? Непоносима си…
Добавям излишните думи:
-
Защо се прибираш толкова късно? Непоносима си…
Извинявай… давам си сметка, че вече си голяма. Дано си предпазлива и разумна…
Оставям само излишните думи:
-
Голямото ми момиче! Притесни ме… Дано си
предпазлива и разумна!
* * *
Изстрелвам насъщните думи:
-
Престани да ме вбесяваш с твоите идиотски
политически преценки!
Добавям излишните думи:
-
Престани да ме вбесяваш… Извинявай… Различни са
ни преценките, но това не е чак толкова лошо. Иначе щяхме да умрем от скука…
Оставям само излишните думи:
-
Толкова сме различни, господи мой! Не е ли
забавно?
*
* *
Моля се, дай ми сили
да постигна силата на излишните думи! И да хвърля насъщните в нищото още преди да
се родят!
И когато душата
зачене с гневно говорене, дай ми мъдрост да обикна тишината! Кротката, кратката,
мигновената! Тишината… майката на излишните думи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар