Юли, рано сутрин. Жена ми
извика от балкона:
-
Ела, ела да видиш цветчетата!
Свежи, тъмно лилави чашки,
отворени жадно, лакомо поглъщащи трепкаща витошка сила! Цветове на някакъв
плевел, оплел половината метални пръчки на балкона, жилав и самонадеян. Победоносен,
завладяващ територии, пълен със страст! Красив войн. Магьосник. Плевел ли?
-
На дядо, милите!
Гледах снощи същите чашки –
свити, срамежливи, сякаш заспали. А тази сутрин – ако можеха да викат,
кварталът щеше да гърми; ако можеха да обичат, от любов нямаше да има място за
друго във въздуха! Природата ги беше родила, светът им се радваше, чрез тях Вселената
благославяше! И в тялото ми стана пълно, радост се разливаше, хиляди камбанки,
вълшебен оркестър, изпълняваше Ода на благодарността!
Какво начало на деня!
1 коментар:
И чувствата,вълненията като тези цветчета, красиви , мили, , някак като полъх от преминала на близо пеперуда. Въображението продължава краткия разказ.
Публикуване на коментар