Германски манастир

Търся си манастир за оставащите години. Господ живот и здраве да ми дава. Започвам огледа на 229-те манастира в България от Германския.

Разкошен. Построен при любимия ми български цар Петър I, малко след смъртта на  св. Иван Рилски. От северната страна на черквата, през 90-те години на 19 век, са посадени две секвои, сега огромни, величествени, от княз Фердинанд и от първата му съпруга Мария – Луиза Бурбон - Пармска. През 1936 г. в обителта засажда секвоя и синът им Борис III. В България едва ли има друг манастир , приютил засадени дървета от три царски особи. Това ме впечатлява, но не ме умилява.  Не храня особено уважение към династията Сакскобурготски, особено към Фердинанд. Въпрос на възпитание и на малко исторически познания. Виж,за  Мария – Луиза Пармска ми е мъчно. Починала на 29 години, малко след като ражда четвъртото си дете – княгина Надежда. От простуда. Тъпо. Последните й думи към съпруга й ме жегват: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България.“  Много човешко и много достолепно. И все пак тези думи ме стягат за гърлото – имам чувство, че за нас, българите, все някой чужденец  бди...

От 1928 г. Германският манастир е собственост на Атонския „Св. Георги Зограф“. Научавам това и особено чувство бликва -  все едно съм на Атон...

Меко, слънчево време в Лозенската планина. Дворът – чист, спретнат, уютен. От каменната чешма хора пият  вода от шепи. Двама – мъж и жена са се облегнали плътно до една от огромните княжески секвои. Сигурно следват някакво поверие. Сигурно измолват здраве. Спирам един монах – млад, слаб, с дълга прошарена брада и очилца с почти незабележими рамки.

‒ Извинете, колко монаси сте тук?

‒ Двама. Бяхме трима, единият си тръгна...

След като отговори се обърна рязко и влезе в една от вратите на едноетажна продълговата сграда, вероятно жилищната част. Преброих вратите. Само тук – пет. Значи има свободни места, може би.

Излязохме от манастира и тръгнахме по асфалтиран път. Ул. „Манастирска воденица“. Тук на времето е имало воденица, според сведения от 1874 г. Давала е 600 оки жито на година. И 150 дка ниви и ливади е имало, собственост на манастира. И 200 глави добитък  еимало... Селяните са дарявали, задругите са дарявали – земя, добитък, пари за сгради, за изографисване. А първият известен дарител е бил  император Алексий I Комнин. Мисля си - сега едва ли някой дарява. Грях ми на душата ако бъркам. Сигурно бъркам.

Отстрани, в най-дясната страна на пътя, в галоп препуска овца. Препуска в посока, обратна на манастира. Към полето, към нищото. А в овчата й главата посоката сигурно е вярна...