Арбанашки манастир "Свети Николай"

Момичето  беше застанало пред масата  и явно се колебаеше как да постъпи. Монахинята  застана до него и с тих глас го упъти:

         – Прекръстваш се, покланяш се, целуваш Исус на плащаницата, целуваш библията, после кръста, пак се прекръстваш, минаваш под гроба Христов и заставаш пред разпятието.

Момичето изпълни прилежно инструкцията.

         – Сега отново се прекръстваш, покланяш се, целуваш Исус на разпятието, прекръстваш се… и това е всичко! И се кръсти с трите пръста, не с цялата длан като католиците!

Като каза последните думи монахинята се засмя, сякаш съобрази, че детето, 12 – 13 годишно, може да се притесни от забележката.

След момичето под масата минаха двама възрастни – мъж и жена, които бяха с него, вероятно негови  дядо и баба. Мъжът без да иска си блъсна главата в долния ръб на масата и измърмори: "Грешници! Грешници-и-и!..."

Зарадвах се на табела с ценоразпис за снимане – фотоапарат – 20 лв., камера – 60. Щях да си платя и нямаше да се крия докато снимам. Като подавах на монахинята двайсетте лева, на нея сякаш й стана неудобно и даде обяснение:

         – Извинете, но това е политика на Светия Синод…

Беше голям празник – Велики Петък. Намирахме се в Арбанашкия манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец ".

… Манастирът е основан в края на 13 век. По време на Втората българска държава в Арбанаси  живеят много боляри. Селото било богато и в него имало 7 черкви и два манастира. През 1393 г., при превземането на Търново,  турците разрушават  манастира.  Черквата, в която се намирахме  е построена през 1680 г..  По-късно многократно е обновявана и разширявана. Окончателното възстановяване на манастира се случва през 1735 г. с помощта на местния болярин Атанасий, който няколко години по-късно е убит в сражение при с. Сушица (днес Карлово) по време на заговор срещу султана. През 1798 г. манастирът, както и цялото село, е  напълно опустошен от кърджалии. През 1833 г. игуменът на Преображенския манастир Зотик започва възстановяването на "Свети Николай". Тогава са построени жилищните сгради.

През средата на 19 век тук живеят 30  монахини, които  се издържат от тъкане на шаяци и черги. Манастирът е посещаван от Левски, поп Харитон и Матей Преображенски. По време на Априлското въстание тук  се шият и униформи за въстаниците…

За втори път идвахме тук. Първия път, преди няколко месеца,  бях забелязал нещо необичайно на олтарния иконостас. Втората икона на иконостаса, тази до иконата на света Богородица, беше на архангел Михаил, а не както е по канон – на патрона на черквата – в случая на свети Николай Чудотворец. Иван (Габеров), моят домакин,  даде следното обяснение. По време на руско-турската война от 1877 г. черквата била превърната в лазарет. Благодарните руски войни дарили на светата обител иконостас, докаран от Русия. Когато иконостасът се изработва по време на война, на мястото на патрона се слагал архангел Михаил – вòйна, ръководителят на небесното войнство.

Отидох да си говоря с монахинята. Попитах я дали в храма има икони, смятани за чудотворни.

         – В храма ИМА чудотворни икони, а не "смятани", - строго поясни сестрата и посочи две. Едната беше сложена пред северната стена – на света Богородица, а другата – на свети Николай – пред южната стена.

Поисках да ми разкаже за някое чудо, извършено от тези икони, но я помолих да не разказва легенди и чути истории:

         – Моля Ви, сигурно сте разговаряли с хора, с които е станало чудо…

Веднъж в черквата влетяла жена, по-късно се разбрало, че е мюсюлманка, застанала пред иконата на Богородица и започнала да се моли за брат си, който бил тежко болен, в безсъзнание, в Германия. Още същия ден отворил очи, а след няколко дни бил вече вън от опасност.

         – Жената дойде плачейки, за да благодари! При тази икона, да знаете, има една особеност. След молитвата взимате монета и я притискате до иконата. Ако се "залепи", молитвата е чута. Ако падне – не е чута! Много силна вяра трябва… Без вяра не става…

         – Вие говорите за онази икона на Богордица, до която е закачен лист с история, нали? – прекъснах монахинята.

         – Не! Говоря за голямата икона на светата Дева. До нея има по-малка, обкована в сребро. А тази, до която е закачен лист е копие на Почаевската икона. Тя е една от най-почитаните икони в Русия. Историята е дълга, сам я прочетете! Само искам да ви кажа за един отпечатък на стъпка, на Почаевската планина се намира… Това е отпечатък от крака на самата Богородица. Той винаги е пълен с вода, от която богомолците взимат и се лекуват. Водата в стъпката никога не свършва…

Втори случай – жена, която имала проблеми със зачеването , се разхождала в градски парк с мъжа си. Спрял ги беловлас старец. Казал й: "Ще отидеш в арбанашкия манастир "Свети Николай". Ще потърсих икона на светец, който прилича на мен и ще се молиш!" Жената дошла тук, разпознала лика в иконата на "Свети Николай", молела се няколко дни. Кръстили детето Николай…

                  – Сигурно тук има и други интересни неща… - вече ми беше неудобно от многото въпроси  и се опитах косвено да я накарам да разкаже още нещо.

         – Има, разбира се! Този полюлей, който се спуска от купола е изработен в Нюрнберг, и е подарен на черквата през 1746-а… Ето, онези стенописи на западната стена са от 17 век…

         – А преди руснаците да подарят на черквата иконостаса, какво е било пред олтара?

         – Друг иконостас, разбира се! Елате да ви го покажа! Намира се в притвора, който стои заключен.

         – Вие сега ще ни го отключите, нали?

Монахинята разходи погледа си от главата до върха на обувките ми и леко присви очи.

         – Отваряме го само на 10 ноември, в деня на смъртта на митрополит Стефан…

         – Чакайте, чакайте, митрополит Стефан Великотърновски – основна фигура в църковния разкол през 1992 г?

         – Да, но той няколко месеца преди да почине се разкая с две писма до патриарх Максим… Това толкова ли е важно?..Елате да ви отворя и да видите иконостаса от 17 век!

Влязохме, притворът беше огромен, вратата му на западната стена беше запушена с голям гардероб. Тук не ми разреши да снимам.

Върнахме се в наоса и аз я попитах:

         – Манастирът два пъти е бастисван – веднъж от турците след превземането на Търново и втори път от кърджалиите в края на 18 век. Това ли е? Само два пъти?

         – Има и трети път. През 1913 г.. От Провидението.

Монахинята описа ужаса с няколко изречения.Вечерта, като се прибрахме в хотела, прочетох малко повече.

… Денят е събота, 1 юни 1913г.. Балканската война е в разгара си. Православните християни отбелязват Черешова задушница. В 11:28 часа, земята се разлюлява със страшен тътен. Трусът е с магнитут 7 по скалата на Рихтер и продължава около 20 секунди, но е опустошителен и разрушава около 80% от сградите в град Велико Търново. От склона към река Янтра се откъсват цели канари и политат към реката заедно с къщите. Всички храмове на Велико Търново са сринати. Множество поражения са нанесени на Преображенския манастир, Патриаршеския манастир и на историческите храмове в Арбанаси. Катастрофалният трус е последван от няколко дни бури и дъждове, както и десетки вторични земетресения. Велико Търново и Горна Оряховица практически стават необитаеми. На 10 юни 1913 г. районът е сполетян и от торнадо. За огромната сила на торнадото свидетелстват обърнатите 45-тонни вагони на железопътната гара в Горна Оряховица. Природното бедствие е последвано и от холерна епидемия. Но в края на месеца избухва Междусъюзническата война…

Замълчахме и двамата. След минута пръв наруших мълчанието:

         – И какво? Войни, разрушително земетресение, торнадо и холера, всичко на куп за няколко месеца?

         – Да… Има любопитна история, свързана  с Петър Дънов, но няма да ви я разказвам.

         – Моля Ви!

         – Не… Само един цитат. След целия кошмар Дънов казва: "Нека помни Търново Господнето посещение, животът не е в имота, но в Любовта - да обичате ближните си. Търново не изгуби, а спечели ..." Тези думи не са от Бога, да знаете…

Разбира се, че като излязохме, потърсих повече информация.

… В спомените си сестра Елена Иларионова съобщава, че през пролетта на 1913г., тя е в град София, но Учителят я изпраща в Търново, защото „трябва да е там”. Скоро след това, в свое писмо от 9 април 1913 г. до нея, Учителят под формата на задача дава точния ден, час и минута на земетресението. Сестра Елена обаче не разбира посланието. По-нататък в спомените си тя продължава:

„След по-малко от седмица от силните трусове Учителя дойде. Те още продължаваха, въпреки по-слабо. Природата още бушуваше. Проливните дъждове, бурите, светкавиците и гръмотевиците не спираха. По време на силна буря, която разтуряше купи сено и отнасяше снопи от нивите, Учителя стана, отиде горе на Картала, повдигна ръцете си нагоре, раздвижи ги на разни страни и като се завърна каза: „Не се страхувайте! Изпратихме бурята другаде!“ И действително тя престана. Това зачуди всички, които бяха наоколо под палатките. След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета."

Накрая и монахинята ми зададе въпрос:

         – Извинете, защо толкова много питате? Какъв сте в същност?

         – Казвам се Юрий Борисов… Писател съм.

         – И какво пишете?

         – За манастири…

         – Юрий Борисов… Не съм чувала за такъв писател.

         –  Аз съм от групата на неизвестните писатели…

         – Бог  с вас!