За сребролюбието

                                         Лествица. Стъпало 16

Голяма част от премъдрите учители, казва Йоан Лествичник, поставят този порок веднага след сладострастието и го наричат „хилядоглав бяс“.

„Сребролюбието е поклонение на идоли“. Тази оценка съдържа цялото презрение на Отеца към тази страст. Идолите отдалечават от пълноценния живот. Техният блясък е измамен. Да си привързан към идолите означава да си обезсмислил живота си. Какво можеш да получиш от идолите? Те са фалшиви богове, те не са богове. В твоето въображение те може да са силни, но не са. Те са мъртви, те са празни. Единственото нещо, което разпръскват около себе си, това са илюзии. Да си се привързал към идоли означава да си подчинил живота си на илюзии, на празни надежди.

„Сребролюбието е дъщеря на неверието“. Липсата на вяра ражда сребролюбие. Когато човек е лишен от религиозна вяра, то той става лесна плячка за всякакви долни страсти, включително и този бяс.

Сребролюбието е „предсказател на старостта“. Когато човек е млад, силен, жизнен, то той е по-слабо изкушен от среброто. Засилването на любовта към парите говори за остаряване. С парите, с мисълта за парите, застаряващият човек започва да замества това, което е започнал да губи.

Същото е и с любовта. Който има силна любов, той няма нужда от много сребро. „Който е придобил любов – казва Отецът -  той раздава парите си“. И който казва, че има едновременно и любов и пари, то той лъже сам себе си.

Същото е и с молитвата. Не можеш да се молиш чисто, ако много обичаш парите. Няма как стремежът към Бога и любовта към парите да живеят заедно в едни и същи гърди. Сребролюбието убива молитвата.

И какво се получава? Ако подчиниш живота си на среброто, то ти губиш любовта, молитвената сила, жизнеността, младостта. Сребролюбието с времето унищожава несметни богатства, които имаш или си на път да добиеш. Сребролюбието те прави беден.

Монахът трябва безмилостно да поведе битка с тази страст. Ако той я победи, то той ще отсече от себе си хиляди грижи. Да си беден на грижи, означава да си богат на живот.

Монахът не трябва да се заблуждава от това, което сребролюбието му шепне. Страстта може да му казва: „Събирай пари, за да раздаваш после милостиня! Любовта към парите в крайна сметка е любов към бедните!“ Тези думи крият измама. „Сребролюбието започва под предлог, че ще раздава милостиня, а завършва с ненавист към бедните“, е убеден Отецът. Сребролюбецът е милостив докато събира пари, а след като ги натрупа става скъперник.

Е - с малко ирония казва Йоан – „Монах, който обича парите, той е чужда на леността. Той ежечасно си спомня думите на апостола: който не иска да се труди, не бива и да яде (2 Сол. 3:10)“

Дотук казаното е ясно. Отецът обаче няма да е Йоан Лествичник, ако не те хвърли в смут. На едно място за сребролюбието той казва: то е „предвестник на глада и гадател на бездъждие“.

Може би в очите на Отеца сребролюбието убива не само любовта, молитвата и младостта. Може би стремежът към пари твърде често те завлича в бедност в буквалния смисъл на думата.