Лествица. Стъпало 18
18-тото стъпало е много
особено. При него няма борба с конкретен порок, както е при другите стъпала. Или
поне борба с порок – такъв, какъвто е
разбиран досега. На предишните стъпала битката е срещу гнева, бъбривостта,
чревоугодничеството, отчаянието, леността, сребролюбието и прочие и прочие.
Битка с конкретен порок и изграждане на конкретна добродетел.
На 18-то стъпало се говори
за всички пороци, но обектът на разсъждения на Отеца е отношението на монаха
към пороците. Оказва се, че отношението към порока може да бъде порочно, но
може да бъде и добродетелно. Отношението към добродетелта може да бъде
добродетелно, но може да бъде и порочно. Тук се отива на едно друго равнище, на
мета – равнище и става дума за порок (и добродетел) от друг, от втори порядък.
Подвластният на този порок е
слепец, който учи другите да виждат; човек, който обяснява как се лекува рана,
а в същото време я разранява все повече; оплаква се от болести, но продължава
да води вреден начин на живот; моли се да бъде избавен от някаква страст, но
тутакси й се отдава; казва „Аз постъпвам лошо“, но продължава да постъпва така;
мъдрува за смъртта, а живее така, сякаш е безсмъртен; изнася беседи срещу чревоугодието,
но след това бърза за трапезата; говори срещу тщеславието и при самото говорене
се държи високомерно; говори за бдението и веднага заспива; възхвалява
послушанието, но самият той е непокорен; хвали тези, които са презрели
материалното, но за една скъсана дреха е готов да вдигне скандал; разкайва се
като преяде, а след малко отново започва да се тъпче; превъзнася мълчанието, но
го прави бъбриво; учи на кротост, но е готов във всеки момент да изригне в
гняв; осъжда смеха, като не престава да се смее; говори срещу тщеславието като
с това се стреми да спечели слава; беседва за целомъдрието, но те гледа
сладострастно в лицето; слави милостивите, но ругае бедните.
Така Отецът описва
формализма при добродетелите. Форма има, съдържание няма. Видимост на
добродетел има, но самата добродетел я няма. И този, който се отдава на тази
поза, на тази безсъдържателност, на този опит за измама, е сграбчен от порока
на 18-тото стъпало. Понякога порокът е на квадрат. Например говориш против
гнева, но започваш да се гневиш на някого, който не те разбира или не се
съгласява с теб. Улавяйки се, че се гневиш и знаейки, че гневът е порок, ти
започваш да се гневиш на факта на своето разгневяване. Гняв на квадрат. Спирала
на греха.
Защо Отецът нарича този
порок „безчувствие“? Отецът го нарича така, защото според него ако си в греха
когато си уж срещу греха, ти си умъртвил чувството за разлика между порок и
добродетел. Истинското усещане за добродетел е мъртво. Истинското усещане за
порок е мъртво. „Чувството – казва Отецът - от дълговременна немощ и нехайство се превръща
в безчувствие.“ Ако душата е обхваната от безчувствието, то тя е умъртвена. Ако
умът не прави разлика между добродетелите и техните отрицания, то той е умъртвен.
Безчувствена душа и безчувствен ум при живо тяло. Това е порокът, което монахът
трябва да победи на 18-то стъпало.
И как се стига до
безчувствието? Йоан Лествичник казва така: „Безчувствието
е нерадение, което е станало навик“. Нерадението е небрежност, равнодушно
отношение към поети ангажименти, леност. И тази небрежност, това равнодушие са
били в зачатък, но навикът постепенно ги е правил големи и силни. Безчувствието
е „мрежа за усърдието и капан за
мъжеството“. То е и „врата за
отчаянието“.
Този порок, тази страст, не
е обикновена. Тя е „безумна и буйна,
твърда и жестока“ Борбата с нея е изключително тежка. И сякаш за да ни
предупреди с какъв Демон си имаме работа, Йоан Лествичник признава, че много
често му е подвластен: „Аз не се срамувам
да изповядвам моето безсилие в това отношение, бидейки сам обхванат от тая
силна страст. Аз не бих могъл със собствени сили да схвана нейните хитри
сплетни, ако не я настигна някъде, да я задържа насила и с мъчения да я принудя
да изповяда всичко гореказано, биейки я с меча на Божия страх и с непрестанна
молитва.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар