За телесното бдение

                                                Стъпало 20

За телесното бдение: как чрез него ние достигаме духовното и как трябва да го извършваме

Ако на 19-тото стъпало Йоан Лествичник казва няколко изречения за сънливостта, като я слага в редичката на враговете, които обезсилват молитвата, то той посвещава изцяло 20-тото стъпало на достойнствата на бдението.  Бдението не е просто бодърстване, не е просто липса на сън. Бдението е бодърстване в молитва, в отдаденост на Бога. От качеството на бдението зависи колко близо е монахът до Бога.

Истинското бдение – това, което монахът постига на 20-тото стъпало, угасява плътските пламъци, прогонва и най-бледата сянка на сънливост, изпълва очите със сълзи, смегчава сърцето, опазва ума от греховни помисли и залитане към всякакви мечтания. Такова бдение укротява злите духове и обуздава езика.

„Бдителният монах е ловец на помислите, способен лесно да ги забелязва и лови в тишината на нощта“.

Богатството на монаха се събира по време на бдение – „във вечерните и нощните бодърствания пред Бога и в подвизите на ума“. Това, което за земеделеца е харманът и винарската изба – мястото, където се събира неговото богатство, това за монахът е бдението.

Бдението не е дадено като подарък на монаха – то се постига с упорит труд. Неопитният монах е бодър при беседите, но когато дойде време за молитва, на него често му се затварят очите за сън. Опитният, бдителният монах е бодър и в разговор и в молитва. Лесно е да си бодър, когато си потопен в многословие. Трудно е да си бодър, когато си в продължителна молитва.

Бдителността се постига с упорита борба против мъчителния дух на сънливостта. Този дух е особено настървен при начинаещите монаси – той иска да ги направи лениви още в самото начало на подвига, той иска да разчисти място за беса на блудството. Този дух  си има своите трикове и за опитните монаси. Той се опитва да  ги обсеби с коварство – по време на молитва духът на сънливостта ги изкушава да се заемат с някаква работа, уж много важна, уж неотложна, като така иска да провали молитвата им.

Монахът, тогава, когато се моли заедно с други братя, трябва добре да прави разлика между различни видове бодърствания. Понякога бодърстването е поддържано от срам да не задремеш и с това да се изложиш. Такова бодърстване не е бдение. То е рожба на тщеславния бяс, който по своему е враг на съня. Бдителният монах не е мотивиран от отношението на другите към себе си. Той е мотивиран от самата молитва и от начина, по който стои пред Бога.

Монахът трябва да бъде бдителен не само и не просто тогава, когато е в молитва. Той трябва да бъде много внимателен веднага след молитвата. Ако монахът наблюдава трезво и внимателно себе си след молитвата, то той ще забележи как тълпите бесове, които е победил по време на бдението, сега се мъчат да го осквернят с нечисти мечтания. „И тъй, седни и наблюдавай – съветва Отецът - и ще видиш ония, които имат обичай да грабват първите плодове на душевния подвиг“.

Понякога, особено ако псалмопението при бдение е било продължително, молитвата остава да се упражнява и в съня. Молитвата по време на сън е благо. Тя е истинска награда за първия труд, защото прогонва духовете и нечистите мечтания. Но и тук монахът трябва да внимава. Често по време на съня  бесовете напомнят на въображението думите на молитвите, за да тласнат монаха към гордост. Не е от Бога тази гордост. Монахът не трябва да я допуска.

„Двадесето стъпало. Който е възлязъл на него, приел е в сърцето си светлината.“