За съня, за молитвата и псалмопението в храма

                                     Лествица. Стъпало 19

На това стъпало монахът трябва да се пребори с всичко, което отслабва, замърсява, компрометира молитвата. Тук добродетелта е чистата, всеотдайната, пълната със светлина и любов молитва. Грехът е нейното не-постигане. Порокът е състояние, което външно изглежда молитвено, но не е. Защото молитвата не е взорът към   иконите и шептенето на думи. Молитвата е пълна отдаденост  на Бога.

Кое е това, което може да отслаби, замърси и компрометира молитвата? Тук бесовете са безчет. Когато звънне камбаната и призове монасите към молитва „видимо братята се събират, невидимо се стичат враговете“. Един враг пристъпва към леглото и когато монахът става, той му шепне отново да си легне. Друг потапя монахът в сън по време на самата молитва. Трети предизвиква силен глад докато монахът се моли. Четвърти тласка монахът към разговори по време на службата. Пети отвлича ума в скверни мисли. Шести изкушава монахът като изнемогнал да се опре на стената. Седми – да се прозява. Осми възбужда по време на молитва в монаха смях. Девети подтиква монахът да бърза с песнопението, та да приключва по-бързо. Десети – обратно, подтиква монахът да пее бавно, за да услажда слуха си, но така се откъсва от истинската цел и същност на молитвата. Единадесети стои до устата, сякаш я заключва, така че монахът едва успява да я отвори…

Отецът отделя специално място на съня. Сънят е основен враг на молитвата. Сънят е „образ на смъртта, бездействие на чувствата.“ Той произлиза от естеството и също като похотта може да има много причини:  храната;  бесовете; понякога строгият и продължителен пост, който тласка изнемогващата плът към сън.  Сънят зависи много от привичката, също както употребата на алкохол. Привичката може да кара монахът да спи много. Затова, предупреждава Йоан Лествичник, в началото на подвига си монахъг трябва усърдно да се подвизава срещу съня, защото по-късно е трудно да се изцери стар навик.

Всички  бесове, които разрушават молитвата, откъсват монаха от Бога. Те правят така, че Бог  изчезва. Ако монахът обаче е непоколебим и неотклонно чувства Бога пред себе си, тогава никой от враговете не може да го поругае. Начинът, по който монахът се моли, до голяма степен определя колко е напреднал той в своя път. „Златото се изпитва в огъня, а стоенето на молитва изпитва усърдието и любовта към Бога у монасите“, ни казва Отецът.