Усмивката

Не, не тази, която идва след остроумен виц. Или след като си получил нещо, което отдавна си чакал. Усмивката, но не предизвиканата, а самородната. Тази усмивка, която можеш да извикаш от нищото. Тогава, когато няма какво да правиш. Когато ти е скучно. Когато си спокоен и за никъде и за нищо не бързаш.

Усмихни се физически. Леко, без пресилване. Опитай се да изпразниш душата. Ако в нея се прескачат образи, мисли и чувства, просто ги погледай. Когато човек ги наблюдава, те стават по-тихи, по-дисциплинирани. Образите, мислите и чувствата в нас по принцип са доста суетни. Притесняват се от наблюдението. Смълчават се така, както човек спира движенията пред фотообектив. Накарай ги да направят място. Когато го сторят, а те ще го направят, вкарай физическата усмивка в себе си. Създай й духовен двойник. Тя ще е като зрънце, но ако има място, ще започне да расте. Не бързай! Увери се, че я има. Колкото и малка да е. Ще я разпознаеш по тихата топлина, която ще се появи. Усили топлината, бавно, без насилие, без заповеди. За няколко минути усмивката – топлина ще стане устойчива. А сега, наблюдавай! Тя ще започне да топи фалшивите притеснения. Всеки носи в себе си фалшиви притеснения. Големите, истинските, няма да може да разтопи. Тях може само да докосне и леко успокои. Като мехлем на рана. Като компрес при болка. Наблюдавай! Вътрешната усмивка е най-добрият лакмус, който отделя фалшивите от истинските притеснения. Едните ги топи, другите ги докосва и омиротворява.

Остави духовната усмивка да стане плътна. По топлината в гърдите ще разбереш кога ще се случи.

Когато се случи, затвори очи и се огледай. Ти се намираш на една поляна. Тиха и слънчева. Топлината ще помоли едни тревички да се отдръпнат и те ще го направят. И тогава ще видиш как се очертава една пътека. Знаеш ли коя е тази пътека? Това е пътека към щастието. Най-краткият път към щастието. Не огромното, бурното, което идва с ключови събития и тежка артилерия. Не това щастие, което те сполетява когато спечелиш още признание, или още пари. Не това щастие, което се ражда от безумния късмет или от безумното влюбване.

Става дума за друго щастие. Мъничко, тихичко. Крехко и боязливо. Това, което ти сам си извикал от нищото. Ти си го родил и то ще ти бъде много благодарно.

Тръгни по тази пътека, а топлината на вътрешната усмивка ще кара още и още стръкчета да се отдръпват.

То няма да трае дълго. Много е крехко и много е боязливо, за да удържи на претенциите на грубите ежедневни факти. След малко ще се стопи. Заедно с избледняването на топлината.

Запомни обаче пътеката. И утре, когато ти е спокойно; когато не бързаш за никъде; в минутите, в които можеш да отложиш всичко друго, извикай го пак. Вече знаеш как.

Физическа усмивка. Поглед върху образите, мислите и чувствата. Вътрешна усмивка като зрънце. Тиха топлина. Поляна. Стръкчета, които се отдръпват. Пътека. Тръгваш по нея.

Опитай!