Реката

Реката има цел.

Целта на реката е морето. Или океанът, което е все същото.

Има един въпрос, който тревожи реката: „Като постигна своята цел, като се влея в морето, ще изчезна ли или ще се превърна в море?“

Понякога изплува друг, май по-сложен въпрос: „Морето е моя цел, но след като аз се разтварям в него, а то остава, не съм ли аз всъщност средство за него? Средство за своята собствена цел?“

Природата на реките е такава, че искат или не искат, тези два въпроса ги преследват винаги. Хиляди реки са се опитвали да отговорят и от десетките различни отговори са се появили десетки речни религии.

Слънцето и небето много пъти им казвали: „Нещата са прости. Има реки, има морета. Реките се вливат в моретата. И толкова“. На реките обаче такъв отговор се струвал съмнително прост.

    *   *   *

Когато реката мисли за себе си и за морето, за своето цяло, тя предполага, дори знае, че освен „Аз“ и „То“, съществуват и много други неща. Те обаче не я изкушават, не я интересуват, защото и да ги има, тяхната природа е съвършено различна. С тях тя може да граничи, дори да общува, но не може нито да бъде като тях, нито да се влива в тях.

Реката беше чувала за други реки, пожелали да бъдат поляни, гори или скали. Тези реки са отхвърляли своята природа, отказвали са се от своята естествена цел, от своето естествено Цяло. Когато много настоявали за тази трансформация, тези реки полудявали. Тогава Богът на реките ги наказвал. Дъното се разтваряло и те пропадали в земята. Или слънцето ставало толкова жарко, че ги изпарявало.

Реката среща по пътя си пречки и прегради. Тя знае, че тези срещи са неизбежни. Не може нито да спре, оправдавайки се с тях; нито да ги премахне; нито да тръгне по друг път. Единственото, което може да направи, е да ги облее, да ги преодолее, за да продължи пътя си. Реката се готви за тези срещи, без да променя нито ритъма, нито целта си.

Гонейки своята цел, тя не е припряна. Реката търси най-краткия път, но знае, че трябва да извърви всеки метър, сантиметър и милиметър от него.

Реката е чувала, че една цел може да се постигне изведнъж. Тя обаче не вярва на тези приказки. Пътят е истински, когато  извървяваш всяка безкрайна част от него. Няма друг начин. Внезапност има, но тя не е по пътя. Внезапността е в самия край на пътя. Идва тогава, когато си обтекъл всяко срещнато камъче. Може да звучи парадоксално, но внезапността е възможна само като награда за постепенността, търпението и смирението да следваш пътя. Своя път.