Монолог с коте

Гледаш ме без да мигнеш? Броиш ми хапките? Искаш ли да ти хвърля това пилешко крилце? Защо не  гледаш крилцето, а мен? Защото аз съм венецът на природата. Аз давам, аз забранявам!

Искаш ли да се сменим?

Аз ставам коте, ти ставаш човек. Аз се връщам далеч назад в еволюцията, ти се изстрелваш далеч напред в еволюцията. Тогава ти ще държиш пилешкото крилце, а аз ще те гледам втренчено в очите!

Дай ми бедността на твоите желания. В момента ти искаш само едно – пилешкото крилце. Аз ще ти дам моето богатство – в момента искам десетки неща. Искам да се случат днес, утре или след години. Искам други неща да не са се  случвали – днес, вчера или преди години.

Аз ще поиграя с кълбото, ще легна на припек и ще мъркам от удоволствие. Ти ще се гмурнеш в океаните, ще отидеш на Луната. И ще пламтиш отвътре, защото те чакат Марс и Венера. Те ще те канят и ще се смеят.

Даже крилцето, което държа вече не ме интересува. Няма  го в главата ми. Вземи цялото ми богатство на искане и ми дай цялата  бедност на твоето искане. И ще станеш венец на природата!

Дай ми простотата на твоите инстинкти. Непипани от стотици векове.  И вземи богатството на моята свобода. Способността да се саморазрушавам.  Да унищожавам това, което ме е създало. Да отблъсквам това, което ме обича.  Да искам това, което не може да бъде мое. И ще станеш венец на природата!

Дай ми простотата на твоите врагове. Кучето? Орелът? Аз ще ти дам богатството на моите врагове. Те са навсякъде. Те могат  да бъдат и далеч от мен. Врагове се, защото имат стотици пилешки крилца, а аз имам само едно. Или обратно. Аз имам стотици пилешки крилца, а те само едно. А не могат ли моите да станат сто и едно? Говоря на твоя език, за крилца, разбираш ли ме?

Дай ми бедността на твоите страхове. Аз ще ти дам богатството на моите. Дай ми твоя моментен, конкретен, обоснован страх. Аз ще ти даря цялата си фантазия, която ражда стотици страхове. Страх от утрешния ден, страх от следващата година. Страх за здравето, Страх от смъртта. Богато ще бъдеш!

Дай ми твоите безмълвни, плавни и прости образи! (Такива ли са?) Аз ще ти дам богатството на моите мисли – въртележки, ракети, океани, менгемета, остени, пожари и ледени душове. И ще бъдеш венецът на природата!

.... Крилцето ли чакаш?

- Мя-у-у!

- Дръж! Марш! Разговорът свърши.