вторник, 19 август 2014 г.

Медитация с камшици



Пускам си „Болеро“ на Равел. Точно „Болеро“. Не Серенада на Шуберт. Не Прелюдия в ми минор на Шопен. В последните две вълшебства няма камшици. А на мен ми трябват камшици.

Мои приятели твърдят, че в „Болеро“ няма камшици. Бъркат. Пуснете си мелодията и внимателно слушайте. Това са диви коне, които препускат бавно, плавно, ефирно. Не могат нито да ускорят, нито да забавят хода си. Контролират ги камшиците. Ударните инструменти са камшиците и всички останали инструменти са им подвластни. Ако образът с конете ви се струва неубедителен, пуснете си изпълнение на Мая Плисецкая на „Болеро“. Погледайте и след малко затворете очи. Ще видите конете, ще чуете камшиците. 

Сядам, отпускам се, затварям очи. Трите камшика са тук. Миналото ме удря с тъгата по отлетялото и пропуснатото. Бъдещето ме шиба с  тревогата от скритото, неясното или недостижимото. Днешният ден ме удря с десетки очаквания, претенции и заповеди.

Правя дишането си дълбоко, бавно и равномерно. Толкова равномерно, че и пухче да има до ноздрите ми, няма да трепне. Отварям се за светлината. Плътна, спокойна, златна светлина, невидима за очите. Тя изпълва цялото тяло. 

Хвърлям мост от светлина към първия камшик. Не е нужно да мисля за отлетялото и пропуснатото. Подсъзнанието ги знае. Те клокочат в него. Усилвам потока. Камшикът свисти. Обграждам го. Хиляди светлинни нишки създават стена, която камшикът не може да преодолее. Хиляди светлинни нишки го връзват. Камшикът се укротява и замира. 

Хвърлям мост от светлина към втория камшик. Не са ми нужни образите на скритото  и недостижимото. Подсъзнанието ги е подслонило. Те кипят в него. Притискам със светлина свистенето и на втория камшик. Връзвам го, опитомявам го, спирам го. 

Вдигам щит от светлина между мен и третия камшик. Той става безпомощен. Успокоява се и лека по лека заспива.

Светлината струи от мен и всичко пречиства. 

Няколко минути. Толкова е „Болеро“ на Равел. Отварям очи. Ставам плавно, изправям се, допирам длани пред гърдите си и се покланям бавно и дълбоко. На Равел.

Денят ще бъде прекрасен. Или нощта ще бъде прекрасна.

Опитай и ти!

Няма коментари: